Нови мерки за единно икономическо управление на еврозоната предложи днес Комисията в Брюксел. Законодателният пакет за държавите, използващи обща валута, цели реформа, с която да не се повтарят повече дългови кризи като тази в Гърция.
Въвежда се идеята за общ фонд, който да гарантира депозитите във всички банки в държавите от еврозоната. И сега парите на дребните вложители до 100 000 евро са защитени. Но при фалит на няколко големи банки например, националните гаранционни фондове не стигат. За да не се налага повече данъкоплатците да спасяват частни банкери, се иска по-голям паричен ресурс на европейско равнище срещу подобни рискове.
Затяга се целогодишният контрол по изпълнението на бюджетите на правителствата и водените от тях политики. За целта ще има нова централизирана администрация - Консултативен европейски фискален съвет от 4-рима експерти.
От държавите се иска да създадат независими съвети, които да анализират и докладват в Брюксел нивото на конкурентноспособност на съответната държава. Те ще събират статистика за ръста на заплатите, например, и дали той отговаря на пазарните условя и производителността.
Предлага се също един човек да гласува от името на всички държави в еврозоната на заседанията на Международния валутен фонд във Вашингтон. Това трябва да е председателят на еврогрупата.
На въпрос на БНР дали мерките засягат страни като България, които са извън еврото, но са длъжни рано или късно да го приемат, заместник-председателят на Комисията Валдис Домбровскис отговори:
Новите инициативи, доколкото е възможно, трябва да са отворени за всички членки на ЕС, въпреки че основно са предвидени за еврозоната. От тази гледна точка пакетът не променя особено ситуацията. Ако държавите изпълняват по устойчив начин икономическите критерии от Маастрихт, еврозоната е отворена за нови членки.
Пакетът от мерки, приет от колегиума на комисарите, е само първи етап от общата реформа на Европейския паричен съюз, която трябва да бъде завършена до 2025 г.
