На сцената редом с голямата ни оперна певица ще застанат нейните ученици Виолета Радомирска, Камен Чанев, Евгения Ралчева, Алек Аведисян. Идеята за бенефиса се заражда преди около половин година, когато Александрина Милчева участва в „Опера бутик“ – необичаен формат с 200 души публика на самата сцена. „Тя изпя Брамс и Чайковски по начин, който не съм срещала от дълго време в България“, разказа директорът на Държавна опера – Пловдив Нина Найденова. Така се роди идеята да направим нещо по-голямо, с което достойно да я почетем. Благодаря на акад. Пламен Карталов, че прие идеята в рамките на две минути. Съвсем логично – Националният оперен театър е този, на чиято сцена трябва да се качи г-жа Милчева.
Голямото мецосопрано сподели колко я радва любовта, с която е обградена в Софийската опера. Искам всички да ме запомнят такава, каквато съм била. Гласът ми е все още ясен и свеж и аз така и не разбрах как минаха всичките тези години. Животът ми премина в пътувания и в постоянни участия на различни сцени по целия свят. Само във Виенската Щатсопера съм пяла 163 пъти в централни роли. Научих това, получавайки австрийско гражданство. В същия театър е паметното й участие с Пласидо Доминго в „Кармен“, когато артистите се покланят повече от 30 пъти на възторжената публика, над половинчасови са аплаузите. Александрина Милчева не може да забрави и гастрола в Метрополитън опера в „Бал с маски“, когато съвършеното изпълнение на арията от Лучано Павароти я кара да „забрави“, че следва нейната ария. Напомнящият поглед на диригента Джеймс Ливайн я връща в реалността. Ярък спомен е оставило и първото й участие в Миланската скала в „Хованщина“ заедно с Никола Гюзелев като Досифей.
Когато обсъждахме идеята за този бенефис, реших в него да участват само мои ученици българи, и то такива, с които сме започнали работа от самото начало на техните кариери, разказва Александрина Милчева. Моите ученици ми вярват и имат много голям респект към мен, защото сами виждат резултатите от съвместната ни работа. Смятам, че ако не разбираш от пеене, не трябва да си позволяваш да го преподаваш.
Оперната прима и досега не е свикнала с показността и афиширането, присъщи на много от колегите й по света. Не съм пробивна, смятам че е по-добре да правиш пробив с изкуството си, да вълнуваш хората с показаното на сцената. Липсата на самочувствие, не без усилията на доморасли критици да омаловажат постиженията й на чужди сцени преди години я довежда до отказа й на поканата на Херберт фон Караян да гастролира като Еболи в „Дон Карлос“. Все пак изпях ролята без никакви проблеми на сцената на парижката „Гранд опера“, разказва Александрина Милчева.
Бенефисът на 27 октомври ще включва разнообразие от стилове – от бароковата музика на Хендел през Росини и „Андре Шение“ и „Джоконда“ от Джордано до „Трубадур“ от Верди, „Танхойзер“ от Вагнер, Масне и Чилеа. Като голямо щастие и късмет определи възможността да дирижира този бенефис Лучано ди Мартино.
Той сподели, че от младежките си години познава изкуството на Александрина Милчева и смята за голяма чест шанса да работи с нея.
С участието на:
Александрина Милчева – мецосопран
Евгения Ралчева – сопран
Виолета Радомирска – мецосопран
Ивайло Михайлов – тенор
Алек Аведисян – баритон
Оркестър на Държавна опера – Пловдив
Хор на Софийска опера
Диригент: Лучано ди Мартино
