Наближи ли 1 ноември, Денят на будителите, в публичното пространство се активизират темите за културата, паметта, наследството на традициите. Казват, че духовните измерения са безценни. Тъжната истина е, че в комерсиализирания ни свят все повече това се възприема като продукти без цена. Може ли с тях да платиш хляба, парното, тока, водата и т.н.?!
Кои места и срещи формират като личност специалната ни гостенка, за да има достатъчно сили да отстоява идеалите си? Къде са я отвеждали духовните и съвсем реалните житейски посоки? Нейното верую е, че у всеки от нас, особено в журналистиката, трябва да има по един Дон Кихот.
Работният й график е препълнен с делови срещи, много пътувания. Отстрани всичко изглежда лесно, дори примамливо. Дали наистина е така? Ще ви представим непозната страна от делниците и празниците на Снежана Тодорова, председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти.
Пътешествие към себепознанието човек може да направи и като съпостави представите си за България, със съвсем истински преживявания „на терен”. Какво знаят европейските студенти за страната ни, които изучават специалността българистика? Това лято група млади хора, ръководени от проф. дфн Любка Липчева - Пранджева, се впуснаха в необикновено литературно пътешествие из България в търсене на най-живописния маршрут. Кои места обиколиха с книга в ръка и по пътищата на България? Какво е накарало Лаура Хенер, едно момиче от Швейцария да учи нашия език, песните, легендите? Защо харесва Търговище? А Широка лъка? Как ще продължи проектът?
Да чуем проф. дфн Любка Липчева - Пранжева, гостуващ лектор в Института по славистика на Виенския университет, и Лаура Хенер, която в момента учи магистратура във Виена, и е носител на наградата на Посолството на Република България за „Най-добър студент по българистика за 2015 г.”
