Съдбата на Димка Владимирова ѝ се усмихва още веднъж, когато разбира, че в Националното радио ще има конкурс за фолклорния ансамбъл. След успешно прослушване от специалисти тя е приета в хоровия състав. Годината е 1958-ма – началото на професионалния й път, който я отвежда сред съзвездие от гласовити певици, представители на всички фолклорни области. Работата я среща с видни диригенти – Борис Петров, Коста Колев, Стефан Мутафчиев. За да се стигне до „златното време на хора” с диригента и композитора Красимир Кюркчийски: Най-голям принос за световната слава на Женския народен хор на БНР (прераснал в „Мистерията на българските гласове“) и удостояването му през 1990 г. с престижната американска награда „Грами” дължим на него. Не само за дирижирането му,но и като автор на прекрасни песни,с които изправяхме на крака публиката в САЩ, Канада, Европа, Египет и др. Това беше върхов период в моя живот. Признанието на слушателите по света ми даваше криле, изпитвах неизмеримо щастие, удовлетворение от моя труд. Наричаха ни „българските мадони” – спомня си Димка.
През 40-годишния си радиостаж Димка Владимирова успява да реализира и солови записи. С гордост изтъква, че всичките й песни са от нейното родно село. Научила съм ги от майка си, от кака Чана, от кака Гинка, там, откъдето съм тръгнала по света като певица.Там е моят рай. Интересно е, че соловият й репертоар принадлежи към групата на т.н.”тронки” – етнографска общност в Странджанско, която изпълнява определен тип песни, носещи белезите на два стила – тракийски и странджански.
Димка Владимирова се отличава със своя ясен, звънлив сопранов глас, винаги съобразен с музикалния и словесен диалект на с. Бистрец. А за аранжиментите на нейните песни заслуга имат композиторите Анастас Наумов, Коста Колев и др. Особено харесвани са изпълненията й в съпровод на Странджанската група. Музикалният портрет на именитата ни певица няма да е пълен, ако не споменем наследника на музикалния й талант – нейния син Любомир Владимиров, известен тамбурист в ОНМ на БНР. Усетила заложбите на своето дете, тя отрано насърчава и насочва неговото изграждане като професионален музикант. Любомир е ученик на известния тамбурист Румен Сираков, завършил е НУФИ – Котел и Музикалната академия в Пловдив,за да стигне до престижната първа тамбура във фолклорния радио оркестър. В певческия си път Димка Владимирова нагледно доказа, че приемствеността е разковничето на успеха за професията фолклорен музикант. Нека младите се допитват до нашата генерация изпълнители, израснали и научили песните си на село.Нека пазят диалекта, че той е национално богатство. Нека по-често да ни търсят за съвет. Има какво да им предадем за тънкостите на песните.
