Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Поетесата Бояна Петкова я нарича „изумителен, безумно магнетичен, неистово ерудиран и безкрайно нежен човек”. Каква е Ваня Константинова следващите поколения ще разберат от спомените за нея и най-вече от творбите, които остави. Част от тях са събрани с много обич в книгата й „Думи от другата улица”. Това е книга всеобхватна и събираща почти цялото творчество на Ваня Константинова, а прекрасното оформление на Иво Рафаилов и твърдите корици допълват усещането за пълнота и изящество. „Думи от другата улица” започва с поезията на Ваня. Приживе тя някак нямаше вяра в себе си като поет, и така и не се реши да се заяви като такъв, предпочете сякаш скромното и уютно местообитание, което й даваха кратките прози. Истината е, че Ваня Константинова е поет от много висок ранг, в което читателите, които за първи път имат среща с нейното творчество, сами ще се убедят. Пестеливост, елегантност на фразата и една постоянна, бих я нарекъл, „португалска тъга” лъхат от стихотворенията й. Това обаче не е тъгата на предалия се, а на мъдрия и осъзнаващ безнадежността на света човек. Тази малка част от текста на Владислав Христов в „Литературен вестник” разкрива точно личността на Ваня Константинова, спецификите на писането й, присъствието й, макар да си отиде твърде рано. А надеждата на твореца е тези след него да продължат да го четат. Ето какво казва тя в стихотворението си „Първата Коледа”:
Вземете ме и мен във яслата. Да преча няма. Затрупайте ме в слама. Тази Коледа (за първи път) - когато ще ме няма.
