На 7 декември Кольо Карамфилов имаше рожден ден (1963-2014). А си отиде така рано. За него казват, че в артистичната му личност се сплитат „проповедникът“, „непокорният“, „пророкът“, „философът“. В Националната художествена галерия продължава неговата изложба „Път, знаци, откровения“ и до сега такава значима, разнолика и цялостна изложба не е представяна.
Кой ще построи моста между реалността и мечтата? Кой? – бе един от последните негови въпроси към публиката му. Спомняме си характерното му, излъчващо ведрост и тъга лице. Той виждаше света във всичките му измерения, вникваше дълбоко в същината на нещата, знаеше как от няколко ученически чина или една керамична чиния, от една източена женска фигура върху три платна, да обединява страданието на света, и крехкостта на човека, приказното и търсенето за божествения ни произход – писа във великолепното си есе за ранната му кончина Йово Панчев. Гледах един филм за него, как работи в двете си ателиета в села близо до Пловдив, работната му площадка, дивата угар на тракийската земя, с която е закърмен. Има една странна птица сред картините на Кольо Карамфилов. Виждах птицата сред пловдивските поля. Една Птица и един Човек – това е единството на Кольо Карамфилов.
В работите и в живота на Кольо всичко минава през сърцето, през опорната точка на човека като носител на бога. Планина от ориз в средата на железен креват. Планината остава.
