Едва през тази година парламентът успя да приеме четири законопроекта в сферата на сигурността, с което законовата регламентация на службите стана факт, но тепърва ще се анализира какъв ще е реалният ефект от законите за Държавна агенция "Разузнаване", Националната служба за охрана и Военното разузнаване.
Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии коментира, че има подобрение в отчитането на бюджетите на службите през последните две години. Въпреки сериозните суми, които дава държавата за службите, все още не се знае какъв е общественият ефект в сферата на сигурността, уточни Ганев:
От една страна, става въпрос за лична защита на личността и правата, от друга страна – за защита на обществото като цяло, като съвкупност. Ако попитаме хората дали се чувстват защитени, ще получим резултати, които няма да оправдаят 1,7% разходи от БВП.
Рада Смедовска от "Риск Монитор" е на мнение, че гражданският контрол от страна на парламента към службите не е ефективен и че у нас не се обсъжда многопластова система на контрол върху този сектор.
Доцент Николай Радулов коментира, че Законът за специалните разузнавателни средства не решава проблемите и е създаден формално и е постигнал интересно равновесие:
Той е разрешил в противоречие с конституцията, всеки да бъде възможен обект на тайно наблюдение – първо са престъпниците, второ – тези, които се използват от престъпниците без тяхно знание, и трето – обекти, чрез които могат да бъдат установени първите и вторите, т.е. всички.
Веселин Методиев от Нов български университет посочи, че големият въпрос за съотношението между МВР и разузнавателните служби все още не е решен.
Какво избираме между свобода и сигурност? Българските политици не могат да избистрят за себе си този въпрос и да стигнат до съгласие помежду си и казано на езика на обикновения човек – работата дойде до свободия... Специалните служби са изправени пред една тежка зараза, идваща от тоталитарната държава – заразата на престъпния свят. Част от ръководителите на службите знаят много добре, че те са "разпробити" служби, в които разбойниците могат да получат информация много по-добре, отколкото например парламентаристите.
Сред изводите в доклада се посочва и препоръката, че службите трябва да се развиват в посока оценка на риска и превенция, като се препоръчва максимално разсекретяване на институциите на сигурността.