Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. И. Баева: Хуманизмът в Европа трябва да продължава да съществува

Снимка: Стаматина Никова

Миграционният поток е най-голямото предизвикателство пред Европа, като начинът, по който се интерпретира този проблем от западноевропейци, от Брюкселската бюрокрация или от анализатори, обърнати към Източна Европа,  е доста неадекватен.


Това каза за “Хоризонт“ в предаването “Събота 150“ професор Искра Баева, специалист по Съвременна история,  по повод на бежанската криза и събитията, обвързани с нея през изминалата година.

Европа плаща голямата цена със своята самопропаганда, която реализира и излъчва, а именно, че е най- добрият регион и е естествено хората да се стремят към него, но когато се промени етническия състав и когато това бреме легне върху икономическите плещи на  Европа, то Европа ще престане да бъде дори такава, каквато е. Най-важното за нас като европейци е да запазим онази Европа – хуманната и добра за своите граждани на първо място.


Хуманизмът в Европа трябва да продължава да съществува – той ни принуждава да приемаме всички, които се нуждаят,  подчерта професор Баева.

Професор Баева поясни, че преселението на големи маси хора е исторически и необратим процес, но в никакъв случай не бива да се приравнява с трагедия:

Трагедия би било това, което наблюдаваме от момента, в който започна това предизвикателство, наречено глобален тероризъм.

Ние виждаме от европейски граждани, които са дошли от вън преди две-три поколения едно противопоставяне на Европа  такава, каквато е  - на всички европейски характеристики, като не само етнически или религиозни, а по-скоро неща като ред и хуманизъм. На всичко това, което представлява Европа се противопоставят групи, които са вътре в нея.

Според професор Искра Баева "Стара Европа" изпитва засилващо се чувство на вина към останалия свят, натрупано в продължение на столетия и дължащо се на колониализма, който големите европейски държави са наложили в миналото:

Това чувство за вина има и съвременни измерения , защото това, което стана с геополитическите региони близо до Европа   - Северна Африка и Близкия Изток – огромна част от вината за разбиването на светските държави, а не на ислямските държави носи и Европа. Така стремежът към хедонизъм и чувството за вина водят до безпомощност, до неосъзнаване на опасностите и до стремеж за търсене на вина у новите  европейски граждани.

 Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени