България е малка крехка лодка в бушуващото регионално и глобално море и много малко неща са под наш контрол. За съжаление, елитът, ръководещ страната, няма качествата и волята да направи дори малките неща, които трябва да направи. Защото виждаме други малки държави, които отстояват своята позиция.
Вижте малките европейски държави – Унгария, Словакия, Словения - те се стремят да водят политика, която не се изразява в лакейско, слугинско прекланяне пред някого. Дори играещите ролята на ястреби – балтийците и Полша, не го правят, за да се харесат, а защото така се дефинирали своя интерес.
Стабилността през изминалата година се мислеше преди всичко като снишаване, като замазване на гафове, като имитация, включително на реформи, а това е един стил от други времена. Наблюдаваме застой на много ниско равнище. Това бе поредната година на пропуснати възможности.Тези изводи направи пред "Хоризонт" социологът Живко Георгиев:
Няма промислена идея и технология за реформа. Реформата не е да промениш пет-шест структури, а да създадеш нова социална технология, произвеждаща желан ефект. Реформа не се прави, защото всеки нов управляващ много скоро открива, че дефицитите на обществените системи могат да бъдат използвани за лично или групово облагодетелстване.
Борисов не би трябвало да обсъжда с когото и да било, не само с турския министър-председател въпроси на българската вътрешна политика, отбеляза по повод проведения между българския и турския премиери разговор за процесите в ДПС доц. Маринов, според когото такъв разговор въобще е немислим. Той определи речта на Ахмед Доган като кризисна интервенция, която предотвратява по-лоши събития както за ДПС, така и за България . Местан обичаше да твърди, че са системна партия, припомни още анализаторът:
Системните партии в България, тези, които изградиха, поддържат и консумират тази система - фасада на демокрация, нямат никакъв интерес от истински реформи, тъй като тази система идеално ги обслужва.
Инстинктът за самосъхранение на българските политици е много силен, но той е на едно примитивно биологично равнище, тъй като те смятат това за въпрос на лично оцеляване. Те така разглеждат своето поведение – да се харесат на някой силен извън България, та като свършат с политиката тук да присламчат към някое друго топличко, нерисковано, добре платено място.
Националното ни бъдеще все още е лишено от визия. То се изчерпва с членството в ЕС и НАТО, а самите тези геополитически реалности, поне ЕС са на кръстопът, каза още в анализа си Живко Георгиев. По думите му, времената са тежки и не бива чак толкова да се вини само българския политически елит. Социологът попита кой политически елит в далеч по-значими и велики сили е „в час“:
Това не означава да не бъдем взискателни към българските политици, поне за да се предпазят от неверни решения, били те и словесни, и за да ни дадат усещането за някаква остатъчна независимост.
Георгиев призова за по-скромно вербално присъствие на българските политици при оценките им на международните събития.
Двете мнения в подробности можете да проследите в звуковия файл.
