Актьорът Стефан Мавродиев – емблемата на Младежкия театър, гостува на „Нощен Хоризонт” навръх Стефановден. Той обича да го наричат Теко, защото е кръстен на дядо си Стефан, на когото казвали Теко. Така се обръщали и към Стефан Мавродиев в детството му. И това име му е особено скъпо. Днес той казва Теко на своя внук Стефан.
Първата му роля е в драмсъстава във Варна на „невероятната Алла Герова”, когато е само на шест години и половина. Ролята му е на козел, който имал една реплика, която Стефан Мавродиев помни и до днес: Бабо, дедо, днес за вас супица направих аз. Няма нищо случайно, че Стефан Мавродиев се насочва към театъра, защото може да се каже, че е роден в театъра, както сам той споделя. Майка му е от създателите на Варненската опера, а баща му е бил актьор в Добруджа, когато областта е в пределите на Румъния. След това е бил учител и после отново е свързал живота си с театъра и голямата му мечта е била синът му да бъде актьор. От малък Стефан Мавродиев е в операта: пее в хора, играе в балета, участва в спектакли... След драмсъстава и операта другото голямо вдъхновение за Мавро, както го наричат днес колеги и приятели, е морето. Приравнява го с фантастиката и с изкуството. Големият шанс в живота му е, че във ВИТИЗ негов учител е Методи Андонов. Режисьорът му „отваря очите” за изкуството – на него и на колегите му. Накарал го е да види пътя, да открие жалоните в себе си. И е изградил в него усета, вкуса към стойностното и непоносимостта към онова, което замърсява изкуството. За днешните замърсители в изкуството Стефан Мавродиев каза, че те са водещи и са превърнати в критерии за успех.
Ролите, за които си спомня и до днес, са в пиесите „Кавказкият тебеширен кръг”, „В открито море”, „Уестсайдска история”, „Чайка”, „Дундо Марое”, „Архангелите не играят флипер”, „Параграф 22”, „Магия 82”, „Йестърдей”, която е по негов текст, и още много други. В киното още помни работата си с режисьорите Владимир Икономов, Людмил Кирков, Пламен Масларов... и сега с кинорежисьора Цветодар Марков.
За Стефан Мавродиев приятели и колеги казват, че живее в един свят на духовното, че е космополитна личност, която се интересува от всичко и знае много, че е цяла вселена и че има чувствителна душевност. Той не само е актьор, но е и режисьор. Едни от най-известните му постановки са „Йестърдей” и „Вуйчо Ваньо”. А в края на сезона ще постави най-трудната Чехова пиеса „Иванов”. Освен това пише стихове и вече има шест стихосбирки.
Мавро винаги е в театъра часове преди началото на представлението, за да си повтори текста и да се подготви за сцената. Преди спектакъла има адреналин, вълнение, но като стъпи на сцената, всичко се отпушва и потича като река, като порой, който тръгва от него и увлича публиката. Според него театърът е чудо, измислица, въображение, илюзия, но е същината на живота, същината на човека. Театърът е за публиката. Той я пробужда и ѝ помага да живее по-добре. А животът е най-голямата ценност. И е прекрасен.
