Не се справихме добре, защото 2015-та беше година на подготовка. Заложиха се спешни мерки. Ако трябваше да бъдат спешни те трябваше да бъдат изпълнени още през април, май и тогава те наистина щяха да имат своя резултат.
Според Йотова европейските институции са се справили бързо с придвижването на заложените мерки за овладяване на бежанската криза, но спънката се получила в отделните страни членки.
2016-та година ще бъде отново на тема бежанци и миграция. Ще бъде и нещо друго – от Европа на правата през 2014-та и 2015-та, моята прогноза е, че през 2016-та ще бъде Европа на сигурността, убедена е Илияна Йотова.
Та препоръча на неправителствените организации, които изготвят доклади за спазването на правата на бежанците, да бъдат по-внимателни в изводите. Йотова посочи, че в един от документите е било обобщено, че голяма част от българите са расисти.
Не можем да говорим за солидарност и сплотеност, когато една част от страните се нарочват за лоши, слагат се в задния двор, за да могат да се пишат доклади, да се правят проекти, за да може да се рефинансира тази дейност, коментира евродепутатът.
Според нея е изключително важно какво ще бъде решено по предложението на Европейската комисия за обща охрана на европейските граници:
Дали тези разпоредби ще важат само за Шенгенска Европа или ще важат за целия Европейски съюз. Ако Шенгенска Европа се затвори като крепост и така или иначе бежанските потоци си вървят, те не могат да бъдат спрени, виждате какво се получава на територията на три държави. Най-вече България и Хърватия ще имат много лоши последствия и частично за Румъния. Ние ставаме една буферна зона, в която ще трябва сами да се справяме.
Втората важна тема за Европа, според Йотова, която най-вероятно е част от скритите договорки между ЕС и Турция, касае преразпределението на 400 хиляди сирийски бежанци от турските центрове към Европа:
На каква цена, с какви обещания, с какви ангажименти на европейските държави. Това тепърва предстои да разберем.
Цялото интервю с Илияна Йотова можете да чуете в звуковия файл.
