Този роман няма задъхано действие и заплетен сюжет. През зимата на 1959 година в една къща в Йерусалим пристига млад студент, принуден да прекъсне по финансови причини следването си, току-що останал сам, след като приятелката му внезапно го е изоставила и се е омъжила за друг. Работата, която му предлагат тук е да прави компания, да разговаря с възрастен мъж, който живее в къщата заедно с тайнствена жена на средна възраст, превърнала се в емоционално изпитание за героя. Разговорите с възрастния господин са на различни теми, които засягат философията, политиката, религията, като се превръщат в удоволствие и в изпитание за двамата участници, да разколебае заблудите на младостта и увереността на старостта, че знае всичко за света и хората.
Ето какво споделя Амос Оз в същото интервю: За първи път прочетох Новия завет на 15-16 години, защото исках да разбера по-добре ренесансовото изкуство, музиката на Бах, книгите на Достоевски. Веднага обикнах Исус. Но имах проблем с Юда. Целувката на Юда ми изглеждаше недостоверна. Преди много години изследвах каква е стойността на 30-те сребърника, които той е получил за предателството на Исус. Не са много пари. Отговарят горе-долу на тогавашната цена на един роб. Юда не е бил беден, но да приемем, че е продал Исус за пари. Защо се обесва още същата вечер? Как се съчетава това? Има още нещо, което според мен не отговаря. Защо трябва да я има тази прочута целувка, с която Юда показва на войниците кой сред учениците е Исус. Хората, дошли да заловят Исус, са знаели как изглежда Исус. Цял Йерусалим знаел как изглежда Исус. Той вече е предизвикал няколко скандала. Исус не оспорва, че е Исус. Задавах си много въпроси. И в моята книга има отговор, който е силно провокативен спрямо християнския разказ. А именно, че понякога тъкмо този, когото наричат предател, е най-лоялният, най-обичащият и най-верният от всички.
