Началото на кариерата му е, меко казано, нетипично в сравнение с останалите музиканти. Той нито е бил дете-чудо, нито родителите му са били музиканти. Не е слушал музика в дома си, нито пък е бил добър на прима виста или надарен с феноменална памет. Потеклото му е смесено – германо-австрийско-италиано-славянско. Роден е в Визенберг, северна Моравия (градът днес е на територията на Чешката република) и детството му преминава в пътуване из Югославия и Австрия, тъй като баща му работи последователно като инжeнер-архитект, бизнесмен и управител на хотел на Адриатическото крайбрежие. Именно тук Алфред за първи път се среща с т.нар. „висока музика“. Имах грамофон и пусках на гостите на хотела плочи със записи на оперетна музика от 1930, изпълнявани от Ян Кипура. И пеех заедно с него, което ми доставяше голямо удоволствие – спомня си музикантът.
Започнал уроци по пиано в Загреб, на 6-годишна възраст, след началото на Втората световна война Алфред Брендел се премества с родителите си близо до Грац и постъпва в местната консерватория, в класа по пиано на Лудовика фон Каан, като същевременно взема и частни уроци по композиция при органиста Артур Михл. За съжаление това трае кратко и много скоро, на 16 годишна възраст, заниманията му с музика приключват. С изключение на няколкото майсторски класове, които е посещавал, Брендел няма повече учители. И до днес той смята, че липсата на традиционно музикално образование за него е по-скоро преимущество. Учителят може да окаже твърде силно влияние – смята той. – Бивайки самоук, аз се научих да бъда подозрителен и недоверчив към всичко, до което не съм достигнал по свой собствен път. Собствените постижения са по-ценни от онова, което можеш да чуеш от други пианисти, диригенти или певци. Слушайки грамофонни плочи на стария си, но все още действащ грамофон REVOX, Брендел научава от записите произведенията, които свири, и изгражда своя собствена интерпретация. Все още си мисля, че и до днес това е един много добър начин за младите хора да научават материала си и на практика обезмисля ролята на учителя, казва той.
Що за човек е този привидно суров и неприветлив интелектуалец-музикант, посветил живота си на крайъгълните камъни в клавирния репертоар? Всестранно развита личност – не само музикант, но и есеист, поет и художник – Брендел е от онези творци на изкуството, които оставят ярка, неизлечима следа в културата на своята епоха. Ето какво споделя диригентът сър Саймън Ратъл: Бях прав, когато в началото на кариерата си избрах да работя с него и впоследствие станахме близки приятели. Спомням си, че на първия ни концерт бях доста притеснен да мисля какво иска от мен и в един момент се почувствах отчаян, че няма да мога да отговоря на изискванията му. Днес онова, което той иска, вече не изглежда невъзможно, а само адски трудно; ние постигнахме толкова много заедно, че мисля, че се разбираме и работим в синхрон.
Необикновено висок за пианист (в миналото е страдал от проблеми с гърба си), с тежки очила с дебели рамки, които са негова „запазена марка“, и непокорна буйна коса, сресана назад, Брендел има едно от най-запомнящите се лица сред музикантите. Прочути са неговите гримаси по време на свирене и често превързани пръсти, но за сметка на това свиренето му е пословично със своите съвършенство, дълбочина, скромност и вярност към оригинала. При него няма нищо показно или случайно. Интерпретациите му пленяват слушателя със своята естественост и изисканост, с предаността към авторския текст и впечатляващата лекота, с която изпълнява дори и най-трудните пасажи. И на почти всяка негова снимка в очите му проблясва мистериозност или лукава присмехулност...
На 5 януари Алфред Брендел навърши 85. Притежаващ огромен репертоар, и до днес той се слави като един от най-добрите изпълнители на творбите на Хайдн, Моцарт, Шуберт, Шуман и Бетовен. Именно с тяхна музика ще го чуем в двата часа на неделната ни вечер. Ще му партнират Оркестърът при Академия „Сейнт Мартин ин дъ фийлдс“, дирижиран от сър Невил Маринър, и Виенската филхармония с диригент сър Саймън Ратъл.
неделя, 10 януари, от 19.30 часа
