Детайлите още не са изяснени. Всеки от живеещите там си има собствен профил. В рамките на преговорите ще се изясни дали изобщо те ще бъдат засегнати по някакъв начин и от кога ще влязат в действие въпросните мерки. Те още не са договорени. Може би чак през 2018-та година ще стане ясно как ще бъдат оформени модалностите по тези параметри.
До момента няма данни за увеличен мигрантски натиск по сухопътната ни граница, такъв риск не се наблюдава, но ние сме длъжни да се подготвим за всякакви сценарии, декларира Даниел Митов в предаването "Неделя 150". Той посочи, че страната ни е предупредила, че съвместното наблюдение с НАТО на бреговете на Турция и Гърция за трафика на хора може да доведе до изместването на потока към сухопътните граници.
В момента се разработват пакети за стимулиране на държавите, които са източник на икономически мигранти към Европа, обясни още външният министър:
Много от държавите-членки на ЕС осъзнаха, че политиките на връщане и репатриране трябва да станат общоевропейски политики. Това до момента е задължение на националните държави, но нито една нацонална държава не може да бъде достатъчно силна да окаже натиск върху трети държави, от които идват икономическите мигранти. Затова трябва да се вземе решение на Европейски съвет, което практически да гарантира, че Европа ще се ангажира да окаже натиск върху трети държави и те да започнат да си взимат гражданите обратно. Такива държави са Пакистан, Афганистан, Алжир, Мароко, Тунис.
Според Митов фокусът трябва да бъде върху овладяването на ситуацията с бежанците и връщането на контрола върху нея:
Ако направим това, оттам нататък вече можем да разговаряме по политиките за репатриране и връщане, а всички, които имат нужда от закрила и убежище, вече ще намалят до голяма степен тежестта върху държавите-членки на ЕС и разговорът за това кой каква отговорност поема, няма да е толкова проблемен.
Даниел Митов изрази надежда за вдигане на блокадата по границите ни през следващите дни.
