На тържествения ритуал прозвуча националният химн и отекнаха 20 артилерийски салюта. Президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Росен Плевнелиев поздрави представителните армейски части. Гвардейци пренесоха националния трибагреник, състоя се и тържественият ритуал по издигане на националното знаме, а представителният духов оркестър изпълни химна на България. На паметника беше положен един венец като символ на единството на нацията. С минута мълчание беше отдадена почит на загиналите.
Стотици се събраха в храм-паметника "Александър Невски", където българският патриарх Неофит отслужи богослужение за празника. Богослужението започна със заупокойна молитва в памет на героите на България. Патриархът отслужи и благодарствен молебен за благоденствието на българския народ. В обръщението си към присъстващите той посочи:
За вярата и свободата. В тази именно последователност църквата гледа на подвига на нашите освободители и затова цени толкова високо тяхната християнска и човешка жертва, защото тази жертва е не просто изпълнение на войнски дълг, а жертва пред Божия олтар. Честит и благословен да бъде празникът на българската свобода. Божият мир и неговата велика милост да бъдат с всички нас. Амин!
Службата завърши с литийно шествие от патриаршеската катедрала до паметника на цар Освободител, където бяха положени венци и цветя.
Хиляди българи се събраха в подножието на връх Шипка за тържествата. Образува се километрична опашка от автомобили. Сред официалните гости на тържествата на връх Шипка бяха вицепрезидентът Маргарита Попова, дипломати и военни аташета на посолства в България. Подножието събра хора, дошли от цялата страна, още от ранното утро, някои от тях се изкачиха и до паметника на върха, развели националния ни флаг и знамена на ВМРО и на други патриотични организации. Настроението на всички беше приповдигнато. Чуваха се скандирания: "Българи юнаци", възрожденски песни допълваха атмосферата.
Кулминацията на честванията е вечерта със заря-проверка от площада пред Паметника на цар Освободител в столицата. БНР ще предава пряко тържествата.
За историческата стойност на празника припомня историкът професор Нина Дюлгерова:
Когато говорим за 3-ти март, говорим за началото на българската държавност. Защото духовността без държавност, без признание отвън, без институции, тя просто може да си бъде това, което е била България до 1878 година.
