Кипър ще излезе успешно от своята спасителна финансова програма до края на март, въпреки че страната не завърши една от последните задачи, изисквани от нейните кредитори, обявиха финансовите министри от еврозоната, известни като Еврогрупа, след края на тяхното заседание в понеделник.
По този начин островната държава ще се превърне в четвъртия член на еврозоната след Ирландия, Испания и Португалия, който ще сложи официален край на спасителните програми на ЕС и МВФ. Това означава, че Гърция ще остане единствената страна-членка на единния валутен съюз, която ще продължи да изпълнява програма за нейното финансово оздравяване.
През март 2013 година Кипър подписа споразумение с нейните международни кредиторки за спасителен финансов пакет в размер на около 10 млрд. евро, с оглед на колапса на банковата система в страната, което доведе до налагане на контрол върху капитала, за да се предотврати финансов срив. В крайна смета на Кипър бяха необходими 6,3 млрд. евро, предоставени от съществуващите европейски фондове и 1 млрд. евро от Международния валутен фонд.
На вчерашната си редовна месечна среща финансовите министри от еврозоната похвалиха усилията на островната държава да сложи в ред своята икономика и финанси. Еврогрупата посочи, че приветства факта, че икономическата активност продължава позитивния си тренд на развитие, докато банковата система отбелязва по-нататъшно оздравяване.
Всички ние можем да се радваме на успеха на тази програма и можем да кажем, че кипърската икономика се е подсилила в резултат на нейното прилагане и изпълнение, заяви Пиер Московиси, европейски комисар по икономическите и финансови въпроси.
Изходът от спасителната програма обаче беше белязан от известен малък недостатък. Кипър няма да получи окончателните 275 млн. евро от целевите европейски заеми, след като страната не успя да осъществи една последно мярка, заложена в спасителна програма – приватизация на националната телекомуникационна компания CYTA, поради липса на подкрепа в парламента.
Въпреки че Еврогрупата отбеляза, че тази приватизация би била още една стъпка за засилване на икономическия растежа, финансовите министри от еврозоната не изразиха сериозно опасения относно решението на кипърските власти да не осъществят приватизационната сделка.
Все още има едно предварително действие, което не е изпълнено, но като цяло кипърските власти свършиха много, много добра работа, посочи шефът на Еврогрупата Йерун Дейселблум.
На срещата в понеделник Еврогрупата направи оценка и на проектобюджетните планове на останалите 17 страни-членки на еврозоната (извън Кипър и Гърция), с оглед на направените препоръки на 23-ти ноември 2015 година. Тогава държавите-членки поеха ангажименти за прилагане на мерки, които да гарантират, че бюджетите има за 2016 година ще бъдат съвместими с правилата на Пакта за стабилност и растеж.
В официално изявление на Еврогрупата след нейното вчерашно заседание се отбелязва:
Днес (7-и март), въз основа на зимната прогноза на Европейската комисия за настоящата година, Еврогрупата оценява как държавите-членки са напреднали по отношение на тези ангажименти.
Ние отчитаме, че развитието в няколко държави-членки води до малко по-високо ниво на дефицита в еврозоната като цяло, отколкото беше прогнозирано през ноември. Има повишение на рисковете спрямо предходната оценка, че някои бюджети не се съобразяват със задълженията в рамките на Пакта за стабилност и растеж за настоящата година. В общи линии предишните ангажименти все още трябва да бъдат приведени в конкретни действия, за да се гарантира Пактът за стабилност и растеж.
Независимо от по-бавната консолидация, като цяло състоянието на бюджета на еврозоната продължава да се подобрява и съотношенията на дълговете спрямо БВП да намаляват постепенно. Това е до голяма степен резултат от продължаващия икономически растеж и благоприятните лихвени условия.
