Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Днес се простихме с писателя Любен Петков. Творецът горе на небето и долу на земята се опитва да запълни бездната между човечност, цивилизация и култура, написа той в книгата си „Огън и мъгла“. За него Деян Енев написа: Ето, иде насреща, с шапката с козирката, с платненото яке, едно и също винаги, сух, пъргав, с мускетарската си брадичка и с тези свои обичащи и разбиращи целия свят очи; човек, който умееше да говори и умееше да слуша. Без неговия ненатрапчив, но сигурен заслон, суховеят на времето стана много по-страшен. А ето и две кратки мнения на поети във фейсбук за писателя и човека Любен Петков: Марин Бодаков: Всеки, който чу за смъртта на Любен Петков, веднага изстрелваше: "Много добър човек!" Колко рядко това се случва с писател, с голям писател. Калоян Игнатовски: Преди около половин година му звъня, след като до мен стигна ужасната партенка, че си е отишъл. И той възкликва: „Кой, аз ли да съм починал? Как бе – аз съм безсмъртен!“ Мир на душата ти, Любене!
