Писателят Христо Карастоянов нарече разрушаването на тютюневия склад на улица "Одрин" 8 в Пловдив убийство.
Достолепни градове бяха съсипвани и преди 1989 година. Тогава това се правеше от главната институция на тогавашната република – Партията. Защото за градоначалници се пращаха хора, които не бяха родом от съответния град, не са играли по улиците му, не са се крили по дворчета и за тях всичката тази атмосфера не означаваше нищо и те просто рушаха, каза в интервю за Радио Пловдив писателят.
Според него обаче нещата сега са още по-зловещи, защото, ако тогава е ставало въпрос за съзнателно разрушаване на атмосферата на един град – като памет, по понятни причини – то сега, нещата стават още по-зловещи, защото работата опира хем до безпаметност, хем до алчност. А тази комбинация е фатална и наистина усетих като убийство това, което се случи в Тютюневия град, сподели Христо Карастоянов.
Писателят коментира, че прехвърлянето на отговорността е нещо, на което сме се нагледали през последните 25 години.
Това е много удобно, топката се прехвърля, прехвърля, докато се замете напълно отговорността. И вероятно и този път няма да има виновен. Атмосферата, която създаваха тези достолепни сгради, респектът, който внушаваха, достойнството, което излъчваха, се погубва по някакви съвършено неразбираеми причини, безсмислени... Вероятно и това ще се замете като всички останали неща, които се замитат в България. За да се изпълни поговорката за "чудото, което било за 3 дни". И след третия ден ще избухне някакъв нов скандал.
Писателят припомни аналогичния случай в Харманли, който обаче за съжаление не се е разчу веднага.
Според него това, че пловдивският случай моментално предизвика реакцията на цяла България, показва, че Пловдив не заслужава такова убийство и че Пловдив заслужава уважението за това, че неговите хора опитаха да спрат убийството.
Целия разговор можете да чуете в прикачения звуков файл
