На въпрос за причините за напомпването на дълговата спирала, Стайков отговори, че нереформираните системи гълтат милиарди и липсата на реформи е сред големите проблеми при управлението на публичните финанси.
Той опроверга битуващото сред управляващите у нас убеждение, че който прави реформи бива „наказван“ на избори. Европейският опит сочи, че тъкмо реформаторските страни са повишили икономическия си растеж и правителствата им са били преизбрани, а при онези, които са опитвали „да кърпят дупки“, положението силно се е влошило.
Румен Гечев от БСП Лява България определи заема като рекорден за историята на България от времето на хан Аспарух досега. По думите му източникът на тези средства е трябвало да бъде развиващата се българска икономика, а вместо това се теглят заеми, за да се поддържа мижавия жизнен стандрат в България:
Това са дългове върху дългове и отвсякъде сме влезли в дългова спирала и това е просто продължаване на копаене към дълбокото.
Димитър Танев от РБ посочи, че темата за дълга винаги е свързана с темата за дефицита и когато има дефицит, няма как да няма дълг.
Според бившия финансов министър в кабинета "Орешарски" и настоящ ДПС депутат Петър Чобанов моментът за изтегляне на заема е бил добър, а доходността - нелоша:
Това, което в цялата работа не е добре е, че дългът продължава да расте и не се вижда скоро ситуация, в която тази тенденция ще се обърне... В момента лихвите на международните пазари са ниски, но когато се обърне цикълът и започнат да растат, тогава и цената на обслужването надълга може да нарасне.
Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт отбеляза, че парите са пари, когато са в движение.
След 2020 г. ще се натрупат близки по време падежи на дългове, които трябва да бъдат погасявани най-вероятно с нови емисии.
Всички мнения чуйте в звуковите файлове.
