Николета Атанасова, Мартин Димитров и Александър Детев (отляво надясно).
Снимка: Кирил Чобанов
Каква е първата ви асоциация, когато чуете думата граници? При мен изникват две представи – едната визуална: на черно-бяла снимка с телена мрежа, може би, бодлива тел, разорана бразда, навъсено, облачно небе и далечен образ на войник, който пази територия. Пази – от какво? Или от кого? Другата асоциация, която мигом получавам, когато чуя или си помисля за граница е: предел – като ограничение на възможности, желания, щастие, изказ, мечти… метафора за липсата на свобода. Свобода ли? Къде? В какво? Живеем в глобален, отворен свят на изписани по документи и директиви ценности, обхващащи свободата ни на изразяване, на придвижване, на мислене. Свобода, която обаче, често се превръща в отсъствие. И границите, сякаш никога не са преставали да съществуват, въпреки всичко. Ще попитате защо ще си говорим за граници днес и за какви точно граници? Вече месеци наред ЕС се опитва да се справи с мигрантите, които търсят по-добър живот отвъд пределите на собствената си страна. И докато Европа се клати в преценките си до къде, кои, колко и как да приеме. Българската армия вече пази границата ни с Турция. На този фон според българските евродепутати България и Румъния са подложени на дискриминация заради продължаващия „Механизъм за сътрудничество и проверка от страна на ЕС“, а главният прокурор поиска пълна идентификация на хората, които пишат коментари под онлайн изданията на вестниците и нарече българските медии „отровени“. И сякаш по поръчка или с чудна далновидност списание L’Éuropeo издаде новия си брой през февруари със заглавие „Източен блок“, в което границите на живеене от времето преди промените са разказани на 160 страници и през погледа на няколко автора. И ето, метафората за граници започва да работи и в двете асоциации, за които току-що споменах. Какви граници съборихме преди повече от 20 години и какви са новите граници, които Европа строи? Има ли нужда от тях? По какво си приличат и какво ги различава? Къде е граничната зона в дискусията за ограниченията – не само териториални, но и в тълкуването на случващото се в България и Европа, днес, в наши дни. И още – ще преминем границите на България, за да ви разкажем за емигрантската журналистика и защо група журналисти правят радио, телевизия и онлайн издание във Виена? Две от темите ни днес, за които ще говорим в „Мрежата“ с Мартин Димитров, един от авторите на L’Éuropeo и Александър Детев, водещ в „Бг радио Виена“.
