Специалните педагози, които трябва да са в подкрепа в градините и в училищата, отсъстват в голяма степен или просто това не е достатъчно. Реално няма структура, в България повечето от нещата са хаос, родителят, че дори и специалистът, е оставен на произвола на съдбата, разбира се, институциите да си свършат работата. Една от големите ни болки са ТЕЛК комисиите и чакам с огромно нетърпение да видя как ще бъде реформиран българският ТЕЛК. Бих казала, че вече ме е страх от поредната реформа. Дано да е в наша полза, защото от две години децата със синдром на Даун са ужасно "порязвани" откъм процент и губят минималната си помощ от държавата, когато процентът им падне под 50% и не им се дава чужда помощ, което е безобразие, защото те наистина имат нужда от грижа и придружители. Проблемите наистина са много, но ако и ние, неправителствените организации, ние – родителите, обединени в структури, успеем в името на деца с увреждания, в името на тази обща кауза, успеем най-накрая да се обединим… С интерес чакам какво ще се случи на Националния протест, който се организира в началото на април.
Сдружението на родителите на деца със синдром на Даун даде старт на проекта "47 УСМИВКИ". Целта е обществото да обърне внимание както на различните деца, така и на порасналите вече хора със синдром на Даун. Да се помогне на обществото да приеме различните лица и да открие красотата им. За целта от сдружението потърсиха професионалисти или любители с добри фотографски умения, които да представят техния поглед върху хората със синдрома.
Цвета Воденичарова е от хората, които са снимали моделите със синдром на Даун. Тя каза, че за нея това е било едно истинско предизвикателство с прекрасни деца.
Още по темата можете да чуете в звуковия файл.