Именно това е може би една от проблемните точки. В днешно време не може да говорим за недостиг на информация. Ако един словашки предприемач иска да регистрира компанията си в България, в интернет пространството може да намери сведения на словашки за необходимите стъпки, такси, както и сравнение на разходите между двете държави, където България ясно печели. Вярвам, че въпросът с информацията е монета с две страни. Както предприемаческият интерес трябва да може да надскочи утвърдени международни стереотипи, така и България трябва да може да формулира целева група и дългосрочна стратегия за привличането й чрез правилен PR.
Защо словашките компании избират България за своя аутсорсинг дестинация?
За щастие българският пазар, поне в определени сфери на бизнеса, се следи от международна аудитория. Затова през последните години страната попада на челни места в класации за най-интересна страна, предимно в сферата на аутсорсинга. За пример, според последния доклад на „Гартнер” от февруари тази година, България е една от държавите, които са политически и икономически стабилни, предлагат набор от компетенции и са много добре ситуирани за мултифункционални центрове за доставка на услуги. Освен това според консултантската компания A.T. Kearney за 2014 г. България се нарежда сред десетте най-атрактивни дестинации за аутсорсинг и най-добрата в Европа. В края на миналата година Великобританската аутсорсинг асоциация обяви България за най-добрата аутсорсинг дестинация за 2015-а. Все още има разпределение в тази сфера. С разширяването на ЕС, след като централноевропейските държави се присъединяват през 2004 г., започва разширяване или изтегляне на големи международни аутсорсинг компании от Западна Европа към Словакия и Чешката република. С присъединяването на Румъния и България през 2007 г. процесът на търсене на по-интересна бизнес среда продължава в посока към тези две държави. България разполага с много добре професионално подготвени мултилингвни кадри. Според Българската асоциация на софтуерните компании (BASSCOM) сферата на ИТ е една от най-бързо растящите отрасли в България, а по данни на Българската аутсорсинг организация аутсорсингът днес допринася с почти четири на сто към брутния вътрешен продукт на България.
От кои словашки проекти биха могли българските компании и институции да почерпят опит?
Примерите са много и смятам, че е крайно време, вместо със задокеански и отдалечени в културно-исторически аспект страни, България да започне да обменя опит с държави, с които допреди няколко десетилетия е споделяла геополитическо развитие. В този смисъл отделните стъпки към успехите са по-лесно проследими и усвояеми. В края на краищата нивото на развитие на една държава се определя от нивото на развитие на съседите й. В България от известно време гореща тема е електронното управление. В това отношение в Словакия наистина можем да намерим интересни иновативни решения. Бих изтъкнала две най-актуални за България: проект „Мобилна полиция” за Министерство на вътрешните работи на Словакия и „Гласова биометрия”, която работи за частния сектор в сферата на банковите услуги.
В сферата на информационните технологии най-търсените специалисти от словашките фирми в момента са администратори и поддръжка първо ниво, специалисти с икономическо образование, мениджъри на проекти, архитекти и инженери в сферата на ИТ. В края на 2015 г. по случай откриването на „София Тех Парак” в столицата, страната посети словашкият президент Андрей Киска. Заедно с него пристигна и около 40-членна делегация на словашки предприемачи и представители на научни среди и образователни институции в Словакия. Това беше първата важна крачка, която създава условия за нови словашки инвестиции, които ще решат да заложат на потенциала на България.
