Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Полският институт в София отдавна е любимо място на почитателите на полската култура. През годините той сменяше места и директори, но освен вярната публика, кръгът на хората, които го посещаваха и продължават да правят това се разшири, като днес много повече припознават полската култура като стойностна и близка. Какви са амбициите на новия директор Ярослав Годун и как ще се променят приоритетите на Полския институт като средище и популяризатор на полската култура, ще има ли промени, какви са най-близките значими инициативи? На тези въпроси отговаря новият директор на Института в „Артефир”. А разговорът е хубав повод да отбележим и юбилейната годишнина на една от преводачките на полска литература, която в годините ни направи щастливи читатели на големи полски имена като Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Ева Липска, Ришард Криницки, Вислава Шимборска... Вера Деянова е превела и История на Полша от Михал Тимовски, Ян Кеневич, Йежи Холцер, както и книги от областта на литературознанието, социологията, философията, сред които Йежи Шацки, Ришард Легутко, Зджислав Краснодембски, Гражина Шват-Гълъбова, Папа Йоан-Павел ІІ, Ванда Смоховска-Петрова. Редактор е на три антологии, посветени на съвременната полска драматургия и поезия. Удостоена е с редица авторитетни полски и български награди, сред които Почетно отличие Заслужил за полската култура (1998), Кавалерски кръст на Ордена за заслуги към Република Полша (2001) и на Съюза на преводачите за цялостна дейност в областта на превода (2015). Ето какво казва Вера Деянова в интервю за Литературен вестник за работата си като преводач: Наистина преводът е винаги интерпретация, по-плътно или по-рехаво отражение на оригинала. Ако под „отдалечаване” ще разбираме изобретателни преводачески приумици или вариации по зададения оригинал, това ми е чуждо. Разбира се - има красиви претворявания, главно дело на предишни генерации български майстори на превода, които ни изпълват сестетическа наслада и днес. Но според мен преводачът трябва да бъде смирен, скромен и справедлив, да се стреми да пресъздаде и духа, но и буквата на автора – та нали и той е търсил и избирал сред сто варианта в своя език.
