Периодът на социализма е изтъкан от парадокси, но като че ли един от най-големите е, че всъщност една по принцип маргинална сфера от човешкото общество, каквато е изкуството, бива превърната в център на идеологически преследвания и остракирания. Случаите са много, за да бъдат изреждани, ще се ограничим само с най-емблематичните: разтурената през 1948 г. изложба от Румъния, след която на Васил Бараков (и на колегите му) се налага задълго да се откаже от художничеството, за да се занимава със създаване на шрифтове; нападките и издевателствата над Александър Жендов, отвели го в гроба; т. нар. „случай „Тютюн“, когато лично намесата на тогавашния първи секретар на БКП Вълко Червенков спасява Димитър Димов от преследване и тормоз; вдигналото толкова шумотевица издание на „Люти чушки“ на художника-карикатурист Борис Димовски и поета-сатирик Радой Ралин; разгромът срещу стихосбирката „Стихове“ на Константин Павлов; разтурянето на Бургаския театър с режисьорите Юлия Огнянова, Вили Цанков, Методи Андонов и Леон Даниел; не по-малкото прекъсване на развитието в кукления театър, осъществено от Иван Свежин (Теофилов); полу-негласните забрани за публикуване на Николай Кънчев, Константин Павлов, Иван Цанев, да не споменаваме ветото над дейността над корифеи на българската култура като Атанас Далчев, Владимир Василев, Симеон Радев, Фани Попова-Мутафова и др.; прочутото изказване на Тодор Живков срещу формализма в изкуството; спрените или принудени да бъдат самоцензурирани филми на Христо Христов, Бинка Желязкова, Христо Ганев; прокуждането на творци от ранга на Давид Перец, Елиезер Алшех, Боян Райнов, Христо Огнянов, Петър Увалиев, Любомир Далчев, Георги Марков…
Списъкът може да бъде продължен, за съжаление, с посочените случаи той нито се изчерпва, нито пък казва дори и процент от истината за действията на комунистическата партия и нейните репресивни тайни служби срещу хората на изкуството. Тъкмо да отвори мъничко завесата на тия мъчителни взаимоотношения се опитва кураторът на подредената в Софийска градска художествена галерия изложба „Форми на съпротива“ Красимир Илиев, да проникне по-дълбоко в причините защо комунистическата власт така усърдно и със злоба е преследвала българските творци. Ясно е, че зад всичко се крият идеологически причини, но особеното внимание, което тоталитаризмът обръща на изкуството и културата заслужава по-обстойно вглеждане.
Гости: Красимир Илиев – куратор на изложбата „Форми на съпротива“ в СГХГ и проф. Иван Еленков от катедра „Теория и история на културата“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
