Малко под половината от българите - 46 на сто - смятат, че бежанците не трябва да бъдат подпомагани, заради страховете от различния етнос, исляма, радикализацията и тероризма, както и заради икономическите и социалните проблеми пред страната ни. Други 28% обаче са на мнение, че трябва да помагаме на бежанците по чисто хуманни подбуди. Българите не приемат и квотното разпределение на бежанците.
Според бившия дипломат Любомир Кючуков, който представлява Института за икономика и международни отношения, българи и европейци си приличат в отношението към бежанците, с тази разлика, че у нас страховете по-често се експонират с политически и популистки цели:
Настроенията са разнопосочни. Общественото съзнание е достатъчно объркано и доминирано основно от страховете. По-сериозна заплаха според обществените настроения са различията в религията. Тези споделени нагласи отчитат по-скоро страх от ислямизма, разглеждайки го като враждебен на европейската култура и ценности, а не от исляма като религия.
Директорът на Бюрото на фондация "Фридрих Еберт" в България Регине Шуберг коментира въпроса с какви очаквания Германия прие огромен брой бежанци, за които тя остава първа цел, и какво може да им предложи, така че да ги интегрира, след като по оценка на български експерти не се справя добре и с турското малцинство в страната:
На първо място аз смятам, че беше хуманитарен жест от страна на Германия, както и от страна на г-жа Меркел, тези бежанци да бъдат приети. За мен в това отношение няма никакво съмнение. Не бива да забравяме, че изведнъж всички ние бяхме изненадани от огромни маси хора, които бяха на границата и това заплашваше да прерасне в хуманитарна криза. И точно в този момент г-жа Меркел и германското правителство казаха, че ще бъдат отворени границите и че тези хора ще бъдат приети. И аз смятам, че именно поради факта, че всички ние бяхме изненадани на този етап, нямаше никакво време, за да се изготвят стратегии и смятам, че именно сега ние преминаваме към тези действия - разработването на стратегии и как да се справяме и как да работим с този проблем.
Със сигурност тогава не се е обмисляло от икономическа гледна точка как тези мигранти могат да бъдат използвани, да бъдат включени в икономиката на страната, защото Германия, както и останалите страни, не са знаели какви хора идват, с какво образование и квалификация те влизат в страната. Разбира се, има нужда от работна ръка в Германия, но не е обмисляно как тези хора да бъдат включени на трудовия пазар.