Интервю с Мустафа Едип Йълмаз за споразумението Турция - ЕС за бежанците
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Турция има доста други проблеми и едва ли би искала да си създаде още един, ако реши да вземе страна в спора между Армения и Азербейджан, коментира за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ турският журналист Мустафа Едип Йълмаз и поясни:
След разпадането на Съветския съюз със сигурност това е най-голямата криза между Анкара и Москва. Ето защо смятам, че при създалото се положение Турция не може да бъде страна в този конфликт. Разумното решение би било добре да се вземе от спорещите страни. За мен всяка друга намеса, от която и да било трета страна, няма да доведе до потушаване, а до възпламеняване на огъня. От гледна точка на мира и спокойствието в района мисля, че ролята на Турция трябва да бъде по- обективна и безпристрастна.
Нито Турция, нито ЕС имат готовност за изпълнение на споразумението с за бежанците. В документа има много неизяснени моменти, които пречат да се стигне до реални резултати, коментира турският журналист и поясни:
Неясно остава как ще бъдат спрени стотиците мигранти, които продължават по нелегален начин да опитват да стигнат до гръцките острови и оттам да продължат пътя си към Европа. Друг въпрос е, дали т. нар. размяна на бежанци ще увеличи значително броя на хората, които Европа трябва да приеме в държавите членки.
Турция среща трудности и при процедурите по обработка на документите и депортирането на хора към Европа. От няколко дни проблем създава и гражданското недоволство срещу бежанските центрове в турски градове.
Неодобрението към лагерите не е от вчера, а от началото на конфликта в Сирия. В момента в Турция има над 2 700 000 бежанци от Сирия. Като прибавите и 300 000 иракчани, цифрата набъбва на 3 милиона души. Колкото и парадоксално да звучи, има населени места, в които броят на бежанците надвишава този на местните хора. Този факт поражда много икономически и социални проблеми и създава у местните враждебност към чужденците, в които турците виждат предимно заплаха за работните си места или за намаляване на заплатите. Често бежанците са обвинявани и в криминални прояви, без това да е доказано. Ако властта не вземе мерки, враждебността в отделни райони към бежанците може да ескалира и да доведе до по-сериозни последици и конфликти.
Турските власти ще се нуждаят от повече време, за да изпълнят поетите ангажименти в споразумението с ЕС, коментира тя. От време ще се нуждае и Европа
Струва ми се, че преди да води преговори с Анкара Европейският съюз трябваше да преодолее разделението по въпроса за бежанците, което съществува в страните-членки и да изготви единни искания за едно по-изгодно споразумение. Ако това беше направено, съюзът нямаше да бъде поставен в позиция да се пазари с Анкара, която диктуваше правилата на играта.
В известна степен споразумението беше неизбежно, но продължавам да твърдя, че не трябваше да е в сегашния си вид.
Журналистът е на мнение, че на по-късен етап извоюваното до момента от Турция по споразумението с ЕС може да се окаже препъни камък към бъдещото членство, защото партията на Ердоган не цели челнството в ЕС, а отклоняване на общественото внимание он протестите и намерението на Ердоган да свика референдум и да обяви президентска република
Последните три години в Турция преминаха под знака на протести и на действия от страна на властта, с които страната ни загуби доверие в областта на правата и свободите и демокрацията и разочарова съюзниците си в Европа и Съединените щати.
Демонстрираните в момента приятелски отношения с ЕС, си мисля, че е са за заблуда на обществото, че Турция тръгва по пътя на реформите. Това е прах и в очите на външните наблюдатели, че европейският път е приоритет за властта.
