Активността на българите в чужбина във връзка с промените в Изборния кодекс, накара мнозина да се спомнят за онази Виликденска инициатива от времето на Иван Костов, която накара мнозина от „първата вълна” млади успешни българи, напуснали страната ни след промените, да се върнат в родината си, за да търсят реализация тук. После, по времето на правителството на НДСВ, много от тях застанаха начело на държавата ни.
Решихме да ви представим един он тогавашните млади българи – Илия Лингорски, инициатор на създаването на Лондонския Сити клуб и на Българското общество в Оксфорд, който беше специален гост в „Нашият ден”.
За мнозина от нашите слушатели Илия Лингорски още е Женя от „Васко да гама от село Рупча”, изрекло култувата фраза: „Майки и бащи, родители, на бъдещето ваше удряте шамари.” Илия Лингорски отдавна вече не е във възрастта на Женя и има забележителна кариера зад гърба си: от Музикалното училище в София до заместник-председател на НДСВ, заместник-министър на финансите, преди това – В ЕБВР в Лондон в отдела за рисков контрол, ковчежничество и търговия на капиталовите пазари и т.н.
Иначе – „по занаят и по семейна традиция” – инженер-металург, специалист в областта на материалознанието, всъщност /по неговите думи/ от онези хора на науката и от инженерните специалности, на които в средата на 90-те години им се е наложило да си търсят работа по банките в Лондонското Сити, защото са могли да използват сложните математически модели, необходими за деривативните инструменти.
Илия Лингорско сподели, че независимо от „Българският Великден“, ако не е бил Царят, както той нарича Симеон Сакскобургготски, никога не би се занимавал толкова активно с политика и, може би, изобщо не би се върнал в България. В разговора можете да чуете какво се се случвало с Илия Лингорски през годините, да проследите неговото почти енциклопедично присъствие в изкуството, финансите, политиката, както и за един нов формат, обединяващ българските младежи в чужбина - клубът „Милениум”, който беше създаден неотдавна в двореца „Враня” в София.
„Ние, първото поколение възвращенци от средата на 90-те години, които работехме в Лондонското сити и малко по-късно се върнахме – тази цялата група от икономическия екип на НДСВ, ако не беше царят, едва ли някой от нас изобщо би помислил да се връща тогава. И продължава своите спомени за Лондонския сити клуб – една от първите професионални общности на българската диаспора, която се разви в продължение на повече е от 20 години. „Попадайки в ЕБВР, първото нещо, което сеопитах да направя, беше да установя връзка с другите българи. Създавайки българско общество в Оксфорд, ние поканихме принц Кирил да бъде специален гост за учредяването. Не вярваха, но, когато разбраха, че идва истински принц, ректорите на нашия колеж преотстъпиха своята резиденция, която е много тържествено място, за откриването на Българското общество в Оксфорд. Основавайки клуба в Оксфорд, продължих да мисля за това българите в чужбина да търсим форма на организация, защото в онези времена имаше твърдо настроение, ако отидеш в чужбина да не се срещаш с други българи, защото ще си навлечеш много беди.
