Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Третият български превод на „Поетика“ на Аристотел е дело на Георги Гочев. „Поетиката“, казва в предговора си той, е трактат не за социалността и красотата на драмата, а за нейната органика в двата смисъла на тази дума: като цяло, съставено по образеца на живите организми, и като механизъм за реализиране на жизнената функция. В нея Аристотел пише върху трагедията, в която открива убедителна логика на човешкото действие, която явно се ръководи от логиката на човешкото мислене и съвсем явно не съвпада с нея, пише още Гочев. Според Аристотел главното в трагедията е действието, което има своя логика и образува завършено цяло. Фабулата е основното в трагедията, твърди той, а за да въздейства, трябва да се мине през страданието. Стигнала до нас може би по случайност в този си вид, „Поетика“ на Аристотел е преминала през времето, за да надхвърли необходимостта, която я поражда и да разширява мисленето ни отвъд конкретното, с което се занимава.