Ходим на игрището, там ги занимаваме с кукали и много им е интересно да се качат на кукалите, карат карачки. Това са нашите игри, които ние някога сме играли - от нашите баби, от нашите предци. Имаме госпожа, която им разказва за природата и Козята пътека. Децата са много доволни. Посрещаме ги с целувки, изпращаме ги с целувки.
Баба Яна облича децата с народни носии:
Аз съм от най-първите баби в къща "Дешка". Обличаме ги в носийки, защото искаме да си запазим българското, защото децата като видят носийките, ахват. Не са виждали прежда, носии, вълната, която предем и тъчем на стана. След това отиваме, играем хора, баниците разточваме... Всичко на баба - на баба погачата, на баба баницата, на баба игрите. И всички искат да видят баба Дешка, а пък тя е млада.
Самата баба Дешка споделя:
Всички емоции и преживяванията, които правим, това е българският начин на живот. Българинът като че ли в това ежедневеие, което го обзема, забравя човещината. Животът стана много напрегнат, така че ние искаме да си съхраним и да го показваме това, колкото се може на децата специално. Удоволствието е голямо и то е безценно. Ако нямаш тръпката и ако нямаш желанието, ако не си всеотдаен човек, то няма как да се получи.
Децата като дойдат, за нас по-голяма награда няма, така че си струва това, което правим, убедени са бабите от къщата на Дешка в Горно Драглище.
