По-скоро говорим за задкулисно междупартийно договаряне – освен на кандидатурите и за оцеляване на някои от малките партии и препозиционирането им в един бъдещ политически пъзел, който след президентските избори може да бъде наречен 44-то Народно събрание.
Не е учудваща консолидацията около някаква патриотична кандидатура. Това е идеално за маскиране на обединение на политически формации от различен характер. Единомислие между Красимир Каракачанов и Георги Първанов например не би трябвало да учудва никого.
Сформира се лек натиск от малките партии, а големите се замислят дали да се присъединят, което е нелогично, защото големите сили трябва да налагат дневния ред, каза още Анастас Стефанов. Той е на мнение, че въпреки кръговете и гражданските организации, които подкрепят Росен Плевнелиев в края на първия му мандат, най-важно би било решението на ГЕРБ и самият факт, че все още не е посочен, означава, че там се оглеждат за алтернативна кандидатура.
От една страна, можем да смятаме, че ГЕРБ ще бъде губеща от решенията около Изборния кодекс, но и малките политически сили също ще бъдат губещи. От промените всички политически сили са губещи, смята Стефанов, според когото политиците са изхабили ценно време, в което са могли да се прекарат други промени и реформи. По думите му, обсъжданията на ИК са преминали не в съществени дебати, а в междупартийни боричкания.
Патриотичният фронт се конструира като водеща сила в последните няколко седмици по отношение на Изборния кодекс, но политологът вижда причините за това повишаване на цената на малката патриотична формация да минават през процесите около РБ и излизането на АБВ.
Цялото интервю на Силвия Великова с Анастас Стефанов чуйте в звуковия файл.
