Майка от софийския квартал „Обеля“ се усъмнила, че в детската градина се грижат както трябва за детето й, затова сложила в джобчето му записващо устройство и научила шокиращи неща за това как лелките се отнасят към най-малките. То били обиди, били удари по главиците, били крясъци... Тъкмо скандалът взе да утихва, се разчуха подобни и в Сливен, и в Шумен. Беше ни напомнено за тормоз на деца в начални и основни училища, а за средните и за интернет отдавна вече са известни като места, където и възрастните не могат да бъдат спокойни. В резултат на шума лелката напуснала, директорката казала, че записът не е законен и тя не му вярва, отговорните люде пак извадиха омръзналите ни речи за предприетите и за планираните мерки, родителите пак удариха камбаната тревожно, целокупното гражданско общество по навик попита докога така. И това беше всичко.
Ще кажете – тоя филм вече сме го гледали неведнъж, защо ни занимавате с познати неща, къде е тук новината? Ами точно тук, ще ви отговоря – че номерът им за пореден път мина. Пуснаха няколко новинарски кьорфишека, пошумоляха на тема „СРС-та”, замазаха простотията, трите дни на чудото се изтъркулиха и отклониха вниманието на хората към други скандали. А всъщност историята показва доста повече.
