От сондата, която носи името на богинята Юнона - съпругата на Юпитер в римския пантеон (произнесено на английски като "Джуно"), учените очакват още много информация, чийто анализ ще отнеме години.
Космическият апарат ще остане 18 месеца край Юпитер и ще направи серия от 37 прелитания край него. Измервателните инструменти на "Джуно" ще изпращат на Земята данни за състава, атмосферните явления, полярното сияние и огромната магнитосферата на газовия гигант.
Предстои проверка на теорията за наличието на твърдо (тежко) ядро на планетата и на хипотезата за планетната миграция - т.е. Юпитер да се е образувал на различно място и да се е преместил, като е изтласкал гравитационно други планети по пътя си. Все още не ясно също колко вода и кислород има там.
Отговорът на всички тези въпроси ще помогне за разбирането на процесите по време на ранната еволюция на Слънчевата система и може да разкрие как се е образувала Земята, както и другите планети и космически тела в нашата звездна система.
Особено внимание ще бъде отделено и на огромното магнитно поле на Юпитер. То се простира много по-далеч от магнитното поле на всяка друга планета и често е сочено за най-голямата структура в цялата Слънчева система.
Ще се търси потвърждение на теорията, че магнитното поле на Юпитер не се формира от метално ядро, както е на Земята, а от океан от водород, който "се държи" като метал.
Знаете, нашата планета има сърце от метал - ядро, което действа като гигантско динамо и формира магнитното поле, но на Юпитер, който е газов гигант, вероятно полето се поражда от водород. А заради огромното налягане водородът съществува в течна форма с метален характер.
Повече за тази теория ще научите от лекцията д-р Стивън Ливайн, който е част от научния екип на проекта "Джуно", ако чуете звуковия файл. От него ще разберете и повече подробности за първите изпратени снимки и ще станете свидетели на радостта на екипа на НАСА, който ръководи мисията "Джуно", когато космическият апарат застана на орбита над Юпитер.