Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Сблъсъкът на демократични ценности в Турция не оправдава средствата, с които се постига тази "демокрация“, това заяви в предаването "12+3" по програма "Хоризонт" Румен Гълъбинов, бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор:
Турската лира започна да пада още в края на 2014 г. След това в края на 2015 г. пак започна да пада спрямо долара и еврото, въпреки усилията на Турската национална банка. Освен това за второто тримесечие на тази година в Турция се отчита инфлация около 7%, което не е малко. Пак се завръща едно такова безпокойство, заради падането на местната валута, увеличението на инфлацията, намаляването на чуждите инвестиции в страната. Не вярвам, че за метежа в Турция има връзка доларовата следа. Проблемът на Турция е вътрешнополитически, а по-малко външнополитически.
Гълъбинов допълни:
Това, което движеше като локомотив турската икономика, бяха големите инфраструктурни държавни проекти, големите публични строежи. Те понамаляха в последните две години, т.е. тези мегастроителни обекти се изпълниха. Нови такива не се предвиждат скоро, а те поглъщаха една голяма част от безработните, осигуряваха работа на сравнително по-ниско квалифицираните хора. Освен това Турция се разрасна много и като държавна администрация и това се отчита също и от турската статистика, че неимоверно много се увеличи чиновническият апарат. От гледна точка на икономиката не е здравословно, когато прекалено много се разрасне държавната администрация.
Финансовият експерт Юлиан Войнов също коментира темата за опита за преврат в Турция и последиците за турската икономика:
При всички случаи събитията в Турция ще имат негативно отражение върху турската икономика. Тази политическа несигурност най-вероятно ще доведе до отлив на инвестиции. Към настоящия момент големият дефицит по текущата сметка на Турция се покрива в голямата си част от чуждестранни инвестиции, като голямата част от тези чуждестранни инвестиции всъщност са т.нар. "горещи пари". Най-вероятно ще видим, че една голяма част от тези "горещи пари" ще бъдат изтеглени, което ще създаде сериозен дисбаланс в платежния баланс на турската държава. Това при всички случаи ще има своите негативни последици. Най-вероятно ще доведе до увеличаване на инфлацията, която е доста висока, чувствително над целта, която си е поставила Турската централна банка.
Войнов допълни, че ситуацията в Турция най-вероятно ще има последствия и за България:
Общо взето Турция е първата най-голяма страна извън ЕС, с която България търгува. За миналата година България има положително търговско салдо с Турция при условие, че се очаква девалвация на турската лира, което вече е факт. Очаква се и намаляване на доходите на турските семейства и по-висока инфлация, което ще намали вноса от съседни държави, което неминуемо ще засегне и България. Няма как да не бъдем засегнати. Можем да се надяваме само това влияние да е минимализирано и да е компенсирано с течение на времето.
Целите интервюта с Румен Гълъбинов и Юлиан Войнов можете да чуете в звуковите файлове.
