Наближи ли новият туристически сезон, медиите щедро ни предоставят статистически данни, мнения на експерти, интервюта от големите курортите. Като цяло официалните данни за различните балкански държави си приличат, като изключим някои национални специфики. На Балканите Гърция и Турция са най-предпочитаните дестинации, но лека-полека се засилва интересът ни и към други балкански дестинации, било то заради изобилието от информация, било то заради успешни маркетингови стратегии. А може би и защото почивката в най-близките страни се оказва доста по-евтина, отколкото тази, в по-богатите западни държави. И все пак още сме в началото на това чудесно опознаване на съседа.
Статистики за движението на туристи между България и Албания се публикуват рядко, но е факт че все повече наши сънародници откриват Страната на орлите.
До Албания за първи път стигнах по препоръка на брат ми, който е професионален водолаз и е обиколил много прекрасни места по света. Той ми каза, че Албания е единственото останало диво и прелестно място и че задължително трябва да се отиде там, – обяснява Ирина Михалкова, която за втора поредна година избира за почивка плажовете на Южна Албания. На въпроса ми какво й харесва там, тя отговаря:
Преди всичко отношението на хората към туристите, а така също уникалната природа с прекрасната, кристална вода, която компенсира липсата на големи плажни ивици, храната и най-вече това, че не е толкова комерсиализирано всичко.
А ето какво разказва за интереса на албанците към българските курорти Ельона Душалари – първи секретар в Посолството на Албания в София:
Много хора, които знаят, че работя тук, искат от мен информация за морските курорти. Но повече са тези, които през зимата ходят в българските планини. Ние нямаме зимни курорти, а в нашите градове рядко вали сняг. Затова снегът за нас е нещо специално. Засега Банско е най-популярният курорт сред албанците. Малко са хората, които избират Черноморието през лятото, те предпочитат основно големите градове – Варна и Бургас.
Албанските туристи са относително консервативни – лятната ваканция е време за море. Може би така повелява традицията – в миналото, когато никой гражданин не е имал правото да напуска страната, алтернатива не е съществувала. А може би и заради ограничените финансови възможности на голяма част от тях. Едва през последните няколко години се наблюдава ръст на летуванията извън страната – най-вече в Гърция, все по-често в Турция, Хърватска, Македония. И все пак основната част от албанците прекарват почивката си на тяхното крайбрежие.
Има два варианта. Единият е Адриатическо море – от град Вльора на север, другият е йонийското крайбрежие – от Вльора до Саранда, – обяснява Ельона Душалари. – На север плажовете са по-обширни и пясъчни, по-подходящи са за семейна почивка, докато т. нар. „Ривиера“ на юг е камениста, с много малки живописни и девствени заливчета. Обикновено там предпочитат да ходят по-младите.
Едва допреди няколко години тези малки диви заливи бяха недостъпни за масов туризъм заради липсата на инфраструктура. Днес пътища вече има и с тях туристите стават все повече. А Албания има какво да предложи. Бреговата ивица е 450 км, 80-90% от дните в годината са слънчеви, летният туристически сезон продължава 4-5 месеца.
Разнообразието на пейзажи изненадва неинформирания турист – равнините край морето преминават във високи планини, труднопроходими горски местности, големи и малки езера, много пещери (голяма част от тях проучени от български спелеолози).
Все още планинският туризъм в Албания е много слабо развит. Липсват традиции, но не и условия. Нараства броят на фирмите, които предлагат велосипеден и приключенски туризъм, походи в планината, езда. Няма планински курорти, но по селата има малки семейни хотели, в които ще ви посрещнат с отлично отношение и най-вкусната храна, приготвена изцяло с пресни местни продукти.
Ако все още се чудите дали да изберете вълнуващо приключение на ново и екзотично място, бих добавила, че цените в Албания са съвсем достъпни за голяма част от източноевропейците. Има достатъчно време преди края на летния туристически сезон, така че опознаването на Балканите може да започне още през тази година.
