Историята е толкова банална, че на пръв поглед човек би я подминал. Историята е, че аз купувам диня и продавачът казва: "Дините са хубави, госпожо", а човекът, който чака зад мен на опашката, казва: "Ха,ха, ще ги видим тези дини колко са хубави!". Каза го по много ехиден начин, каза го с някаква нотка на лошотия, с някаква присмехулство. Продавачът отговори "Знаеш ли колко съм плакал над тези дини, брат? Хубави са много!". Имаше толкова болка в гласа му, имаше обида. Толкова останах потресена от този отговор, от тази безпричинна доброта.
Димова коментира каква е психологията на хейтърството:
Винаги се предпазваме от това, че другият непременно, на всяка цена, ни е враг, затова ние винаги сме в отбранителна позиция. Специално написах тази колонка, за да изразя признателността и благодарността си към този продавач и към неговия плач, към страданието и към старанието и към този начин, по който той пое удара – прие го с болка и не отвърна на лошото с лошо. Ето такива примери на доброта са поразителни. Трябва да говорим за тях, защото сме заобиколени от точно обратното.
Цялото интервю с Теодора Димова можете да чуете в звуковия файл.
