Според мен е важен един друг процес толкова, колкото директните репресии – това е промяната на идеологията в Турция и начина, по който се завзимат светски символи и се представят като някакъв тип ислямистки. Един пример е присъствието на ислямисти на площад "Таксим". Например в момента се говори за втора освободителна война, след първата на Ататюрк. Сменят се в момента имена на улици, площади. От следващата година 15 юли ще бъде обявен за национален празник. Пише се нова история. Ердоган се представя като продължител на Ататюрк. Ислямистите биват сложени в ролята на защитници на демокрацията. Турското законодателство позволява една много широка интерпретация на терористична организация. Това означава, че човек може да пише за кюрдите например и самото писане за Кюрдската работническа партия може да бъде интерпретирано като кюрдска пропаганда и да бъде вкаран този човек в затвора. Същото нещо става и с гюленистите в момента . Те се обявяват за терористи. Случва се завзимане на съдебната власт.
Това, което се случва в Турция в момента, ще се задълбочава. Ердоган реално няма нужда да сменя Конституцията.
Интервюто на Силвия Великова с Димитър Кенаров можете да чуете от звуковия файл.
