Олимпийско лято е и всички погледи са вперени в Рио. Всеки тръпне в очакване на победа. Искаме страната ни да блесне и нашите представители да ни зарадват с отличията си. Но междувременно един друг вид олимпийци вече носят медали за България. Става въпрос за български ученици, представящи страната ни в дисциплини като математика, химия, биология и други природни науки. Всяка година близо 50 от тях участват в 15 международни състезания. За миналата година националните олимпийски отбори на България по природни науки са извоювали общо 67 медала. Зад целия този успех стои много труд и дълги месеци подготовка. Всичко това се случва под зоркото око на Сдружението на ръководители на българските олимпийски отбори по природни науки, което вече 6 години помага с организиране на обучения, практика в лаборатории и специализирана подготовка по съответните научни дисциплини.
За да разберете какво е нужно да бъдеш олимпийски медалист, решихме да ви срещнем с националния отбор по биология. Състезателите се завърнаха от състоялата се в Ханой, Виетнам, Международна олимпиада по биология с един сребърен и два бронзови медала. Този успех може да се дължи на това, че България притежава дългогодишна традиция в тази научна сфера, а може би и на факта, че е една от шестте страни основателки на олимпиадата през 1989 г.
Но точно какво представлява една Олимпиада по биология, с какво се сблъскват учениците и какъв е нейният формат, ни разказва ръководителят на отбора доц. Албена Йорданова.
Международната олимпиада по биология се състои в два големи изпита. По регламент първият се осъществява в четири лаборатории, където се решават практически задачи. Вторият изпит е теоретичен. Продължителността на всеки е цял ден. По време на практиката нашите състезатели трябва да се справят с изключително много задачи, само за 90 минути. Необходимо е да приложат редица съвременни методи, използвани в биологията, като например електрофореза и пречистване на белтъци,които по принцип са от компетенцията на преподаватели и студенти. Всичко това далеч надхвърля техните знания, придобити в училище.
За трудностите в подготовката и за това, как се справят с поставените задачи, разказват бронзовите медалисти от Международна олимпиада по биология, Виктория Христова и Никола Тодоров.
Ние сме от Националната природо-математическа гимназия и учим малко повече биология, но в обикновените училища, където часовете по биология за цяла седмица са само два, те не стигат нито за практическа, нито за теоретична подготовка, – споделя Виктория. – Международната олимпиада е на много високо ниво и там се изискват знания, часове подготовка и разбира се упоритост.
Целият този хъс към биологията започва още в началните гимназиални години, както Никола вмъква: На нас просто биологията ни харесва. Голям принос за това имат и учителите, които запалват искрата в децата. В крайна сметка е нужно да се провокира интерес. А олимпиадите са стимул, даващ едни допълнителни емоционални преживявания. Но от какво тесто са направени бъдещите олимпийци?
При нас идват вече подготвени състезатели, които са едни от най- добрите млади биолози в България. Това, което са постигнали, готвейки се сами или с техните учители години наред, е допринесло те да са в националния отбор по биология. Някои от тях се явяват на олимпиади още от 7 клас и в 11 и 12 клас постигат високи резултати на национално ниво, което дава своя отпечатък и на международния подиум. – разказва доц. Албена Йорданова.
Няма как да не разкажем за тазгодишния сребърен медалист Цветослав Георгиев. Той е феномен, твърди ръководителят на отбора. Преди година и половина се появява на Олимпиадата по биология, като до този момент се е състезавал само на математически олимпиади. Решава, че след средното си образование иска да учи медицина. В състезанията по биология открива, че ще му бъде много по-интересно и забавно да се подготви. Цеко, както го наричат всички в отбора, за една година прави нещо изключително. На ръководителите доц. Албена Йорданова, доц. Снежана Томова и Радослав Александров, докторант в Института по молекулярна биология, тайно им се иска да се върнат назад във времето, да открият Цветослав в 7 клас и сега в 12-ти той да направи онова, за което отдавна се мечтае – спечелване на златен медал. На този етап обаче, е невъзможно български състезател да вземе такова отличие. Каква е причината?
За съжаление, цялата налична база, която имахме преди, прекрасни кабинети по химия, физика и биология, отдавна вече не съществува. Единственият начин нашите олимпийци да се докоснат до съвременната наука, или дори да направят дисекция със специалист, е да дойдат в лабораториите на Биологическия факултет на Софийски университет. На теория сме много добри, състезателите се представят блестящо, но практическата работа трябва да е на първо място, защото е нужна бързина, съобразителност, комбинативност и преценка кой експеримент кога да се проведе. Затова тези лаборатории трябва да бъдат възстановени.
Желанието на състезателите е, след завършване на средно образование у нас, да продължат развитието си в чужбина търсейки бъдеща реализация там, а не в родината. За да останат тук България трябва да инвестира в децата увлечени от природни науки, защото така те ще се превърнат в следващото поколение, което ще развива иновациите, ще трупа постижения в науката и ще бъде гарант за растеж на икономиката на страната ни.
Снимки: Божидар Янев и личен архив
