Чиновниците в МОН, които много отдавна са скъсали връзката си с реалността в класната стая, нямат доверие в българския учител.
Той даде пример с недалечното минало, когато елементи на гражданското образование са били включени в часовете по различни учебни предмети и определи това като добър модел. Актуален случай - като този с Тютюневия град в Пловдив, може да бъде обсъден както в часа на класа, така и в часовете по история и по изобразително изкуство, дори в часа по химия, смята още Емил Джасим.
Сега, по думите му, с цялото затрупване със задължения на класния ръководител и предварително задаване на теми от Министерството за часа на класа се обезсмисля цялата свобода и доверие, които законът гласува на учителите:
По този начин чиновниците от МОН успяват да бламират и обезсмислят новия закон за предучилищното и училищното образование.
Притеснително от официалното представяне на промените, според Джасим, е и това, че министърът на образованието може да предлага нови теми в хода на учебната година.
Остава съмнението до каква степен часът на класа е отворен да бъде действително час на класа, а не на класния ръководител - да може всеки да повдигне тема, която да бъде обсъдена, заяви още преподавателят:
Някъде между патриотичното обучение и защитата на родината бе поставено обучението по демокрация. Не можем да учим някого на демокрация в отделен час, в отделен предмет. Това е все едно да си уговорим среща в осем часа след края на войната. Защо трябва да има отделни уроци по родолюбие? Това е нещо, което се възпитава всеки ден.
Урок по демокрация може да се случи и в часа по химия, даде пример той, като разказа как по проект деца са решавали казус със замърсяване на околната среда и търсене на институционална реакция.
Цялото интервю с Емил Джасим чуйте от звуковия файл.
