Мек и тембрист глас и много душа, вложена във всяко изпълнение – това е Таня Костова, дългогодишен солист на Фолклорен ансамбъл „Пирин” и един от първите новатори в стила на авторската пиринска песен. Родена в семейството на кавалджията Никола Костов – заслужил артист и концертмайстор на оркестъра на Ансамбъл „Пирин”, тя от малка се увлича по народната музика. Впечатлява се от разговорите между баща и́ и именити композитори като Стефан Кънев, Красимир Кюркчийски, които често гостуват в дома им. Още в първи клас започва да пее в престижния за времето си Градски пионерски хор. Продължава да се развива в НУФИ – Широка лъка, специалност тамбура. За вокалното изкуство я открива Стоян Стоянов – диригентът на хора в Ансамбъл „Пирин”, тогава Таня е на 18 години. След като завършва училището, веднага започва работа в хора на „Пирин”. Точно затова никога не казва, че пее откакто се помни. Благодарна е на баща си, че и́ е открил магията на фолклора и голямата сцена.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Дълги години си партнирахме – разказва тя. – Трудно е да работиш с родител и то престижен музикант като него. Той ме научи да бъда стриктна и прецизна, да работя върху недостатъците си. Това много ми помогна в изграждането на собствен стил. Пример ми беше Руска Стоименова – как излиза на сцената, взема всичко в свои ръце, поглежда публиката и накрая приема аплодисментите. За мен „Пирин" е семейство и в работата си там съм отдала душата си. Най -хубавите ми години бяха по времето на проф. Кирил Стефанов, когато Ансамбълът беше в разцвет. Тогава записах песните „Кираджийче”, „В градина мома седеше”, „Който ме чуе да пея”. Заедно с Кирил Стефанов и Петьо Кръстев направих албума си „На трапеза”. Имаше музика, твореше се.
Таня Костова е една от основателките на фестивала „Пирин фест” за авторска песен на фолклорна основа.
През 1992 г., когато се създаваше фестивалът „Пирин фест”, идеята беше всяка година да се представя продукцията на оркестъра към Радио-телевизионен център – Благоевград. Солисти бяхме аз, Георги Гоцев, Иван Гоцев, Йорданка Варджийска. Трябваше да се представя авторска музика на македонска основа и началото беше доста добро, защото композиторите, които се заеха с тази работа бяха Кирил Иванов, Димитър Динев – хора, които познаваха тънкостите и същността на тази музика."
В историята на фестивала Таня Костова остава като обичан изпълнител. Нейната песен „Алтана” и до днес е евъргрийн в този жанр музика и емблема за нейното творчество.
През последните години Таня Костова живее със семейството си в Кипър, но музиката не е напуснала живота й.
Не се отказвам, в Кипър съм заобиколена от професионални музиканти, с които на всички празници и срещи представяме български фолклор. За младите хора, които днес се занимават с фолклор, мога да кажа, че го обичат, но имам чувството, че не го разбират. Разбъркват се стиловете. Шопски, тракийски певци пеят пирински песни и обратното. Що се отнася до авторската песен, тя трябва да докосва тънката струна в душата на човека, за да се помни и запява.
Пиринската песен е част от празника на всеки българин, но е интересно какво е песента за нейния изпълнител.
Погрешно е да се смята, че пиринската песен е елементарна и всеки може да я изпее както трябва. Тя има изключително изчистена, специфична орнаментика. Пиринската песен иска душа и сърце, които да се усещат в гласа на изпълнителя. Съветът ми към младите изпълнители е да я търсят в душата си и да я предадат чрез гласа си. Гласът трябва да живее, за да достигне публиката.
