„Трагедията от Отранто” - така я наричат в Албания. Посветени са й филми, песни, книги, дори опера.
90-те години са тежко и бурно време за албанците. Основните отрасли на икономиката почти не функционират, започнало е разграбването на държавната собственост от бивши партийни функционери. Комунизмът официално е заменен от демокрация. Заради параноята на бившия диктатор Енвер Ходжа цяла Албания е покрита от бункери, в оръжейните складове се пазят огромни количества оръжие. Оръжие за милиарди. Политиците не целят стабилизиране на положението, защото в мътни води риба се лови най-добре. Хората разбират свободата си като възможност да работят в по-богатите европейски държави. Все пак гурбетчийството е традиционен поминък за тях и е едно от нещата, които суровият тоталитарен режим им е отнел. А навън се печели добре. Затова голяма част от населението разполага със средства. Съвсем логична в тази ситуация изглежда появата на финансовите пирамиди.
„Потопяването” е фичър на Йорданка Иванова, който разказва за едно от многото разтърсващи събития в албанската 1997 година - най-тежката в новата история на страната. 
Във фичъра участват свидетели на потопяването на Катери и Радъс. Музикалната картина включва албанската народна песен „Имам една песен да изпея” и песента „Гласове от дъното на морето”, създадена след потопяването.
Още едно произведение, посветено на мигриращото човечество.
Тази събота, в Документално студио.
