Новата учебна година в България започва с „реформата, която чакаме от години”. Това е обещанието на министъра на образованието и науката Меглена Кунева. Според нея промените влизат поетапно и се очаква, че през 2022 година учениците да са завършили поне един етап от образованието си в реформирания му вид.
Променя се структурата на образование – с два гимназиални етапа, вторият от които по-профилиран (11 и 12 клас). Въвежда се нова методика на оценяване, повече проекти, извънкласни занимания, създават се условия за приобщаващо образование за тези, които имат трудности. Учителският стаж няма да бъде единственият критерий за кариерно развитие на педагогическите специалисти. То вече ще зависи и от получените квалификационни кредити, придобитата професионално-квалификационна степен и резултатите от атестирането.
Разчитаме на новия закон постепенно да промени нагласата на преподавателите и те категорично да осъзнаят, че квалификацията по отношение на дигиталните технологии е изключително важна. Доскоро нормативната уредба представяше интернет базираните методи на преподаване като едно допълнително усилие. В момента се върви към по-разумно приемане на възможностите, които дават информационните и комуникационните технологии (ИКТ) – смята Цветан Цветански от Центъра за образователни инициативи.
Това е неправителствена организация, която от 15 години работи по проекти в сферата на образованието, културата и развитието на младежката инициативност. Усилията на центъра са насочени към нови методи на преподаване, базирани на ИКТ. Г-н Цветански даде конкретен пример за това как информационните технологии предоставят на учителя възможност цялостно да реорганизира своята дейност, така че да наблюдава и извлича максимално полезната педагогическа информация.
Когато един преподавател дава тест на учениците си, неговото време основно е ангажирано с проверката. Тук платформите, като системи за управление на учебния процес, дават възможност за много бързо извличане на аналитичната информация и учителят се фокусира върху педагогически решения на по-високо от оценяването ниво. Той може да коригира свои пропуски, да вижда дефицити у учениците. Вместо да губи часове наред в проверка, той получава резултатите с един клик и след това се съсредоточава върху техния анализ. Информационните системи позволяват на преподавателите да създават персонализирана учебна среда. Ние постоянно говорим за индивидуален подход към различните ученици. А това е много трудно в рамките на традиционната класна стая. Но отново през платформата учителят може да създава различни групи и да работи с част от учениците по-бързо, с други – по-бавно, без това да създава трудности и неудобства.
Въпросната платформа се казва Училището.БГ и е създадена от Центъра за образователни инициативи на базата на един от най-утвърдените софтуери за електронно образование – Moodle. Добавени са много модули, виртуални класни стаи, работилници, които са съобразени конкретно с българското средно образование. Повече от 3500 са учителите, обучени да работят с нея, около 20 са училищата, избрали центъра за поддръжка на техни собствени платформи.
Друг проект, върху който Центърът работи, е EFES (E-Tools for E-Schools). Целта му е създаването на платформа, в която процесът на обучение на преподавателите да е автоматизиран, да се разработи методика за дистанционна форма на обучение с видео-уроци, тестове и богата база данни на разположение на учителите.
Тази дейност напълно кореспондира с един от приетите наскоро стандарти за българското средно образование. Ако досега кариерното развитие е можело да се осъществява само на периоди от 10 години натрупан стаж, то сега инициативността на учителите, желанието им да се квалифицират и усилията, които хвърлят в училище, могат да им помогнат да израснат и в рамките на четири години. Разумен подход, предвид все по-големите трудности, които директорите на училища срещат при назначаването на педагози и все по-проблемното задържане на качествени кадри в системата. Тук министерството може да ползва опита, натрупан в неправителствения сектор, и да приложи вече изпитани и работещи в българска среда практики. Ако това се случи, можем да се надяваме, че този път реформата няма да остане само на хартия.
