Журналистът от Хонконг Брейди Ндъ коментира в интервю за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт:
Тези избори предизвикаха рекордна активност. Мисля, че над два милиона души гласуваха, което е над 50 процентовата граница. Резултатите сочат, че представители, които се противопоставят на настоящия елит, спечелиха два допълнителни мандата за сметка на установения елит. Въпреки че противниците на статуквото все още са малцинство, хората виждат, че действията им сега ще носят по-голяма тежест. Това отразява повишаващия се интерес към политическия живот в метрополиса.
За да преценим значението на това антисистемно или "Местно движение", е важно да разгледаме условията, които доведоха до неговото раждане. За мен това е 2012-а година, когато властите се опитаха да включат нова Национална образователна програма в съществуващия ред. Това щеше да промени например начина, по който се преподава история. Предложението предизвика огромно брожение, което доведе до ученически протести, които от своя страна дадоха начална сила на Революцията на чадърите от 2014. Тогава части от сърцето на Хонконг бяха окупирани от протестиращи млади хора. От този момент нататък някои от тези така наречени лидери осъзнаха нуждата да се самоорганизират в истинско политическо движение, с малко повече структура, която не съществуваше по време на Революцията на чадърите. Това "Местно движение" придоби по-голяма популярност и привлече не само млади хора, но и хора от различни възрастови и демографски групи в Хонконг. Очевидно това мотивира повече хора да излязат и да гласуват на последните избори, което доведе до скромната преднина на силите, които се противопоставят на елита.
Основната тема в предизборната реторика на "Местното движение" е запазването на решенията за метрополиса в ръцете на неговите граждани и ограничаване на външното влияние върху политики и развитие, коментира журналистът:
Ако се вгледаме в детайлите, зад платформите на тези кандидати няма да открием особено съдържание. В интерес на истината двама от младите законодатели, които бяха току-що избрани, имаха много възможности да обяснят в подробности какво биха направили, когато заемат новите си роли. В тези случаи те продължиха да повтарят лозунгите си, но и споменаха, че ще изнасят безкрайни речи и ще пречат на дебатите в Законодателния съвет. Това не са детайлите, на които се надяват гражданите на Хонконг. Като цяло това е разочароващо, защото ние все още очакваме да разберем какво смятат да правят новоизбраните законодатели.
Движението включва много различни групи, които имат различни мнения. Някои от по-радикалните му членове настояват за независимост от Китай, а други стигат по-далече и искат Хонконг отново да стане британска колония. Тези гласове са най-гръмки, но те остават малцинство. Движението като цяло настоява за запазването на принципа "една страна - две системи". Тази формула е договорена между Великобритания и Китай по време на връщането на суверенитета над Хонконг на Пекин. Идеята е, че метрополисът остава автономен, с изключение на въпросите, които се отнасят до сигурността и външните работи. Това е основното искане на хората и те биха били доволни от ситуацията, доколкото имат свободата да приемат нови закони и запазят своя начин на живот.
Възможно е изборът на неопитни законодатели, които са свикнали на протестна и улична демокрация, да затрудни законодателния процес, смята Брейди Ндъ:
Те най-вероятно ще пречат на законодателния процес, по време на заседания и всякакви други ситуации, които налагат съгласие и вземане на решение. Те вече обявиха, че са готови да подриват дебатите в Съвета. Този проблем съществува и притеснява главния министър и останалите законодатели. Безкрайните речи са сериозна пречка, която парализира законодателния процес тук. Почти всички законодатели се опитват да избегнат подобни затруднения, но малка част ги подкрепят. Не съм оптимист по този въпрос.
Реакцията на Пекин надали ще се смекчи, коментира журналистът:
Има няколко случая, които сериозно обезпокоиха Хонконг, включително и тези, които подкрепят елитите. Първият е учебната програма, а другият е отвличането на петима продавачи на книги. Поне единият от тях бе отведен отвъд границата, в Китай. Двата случая предизвикаха сериозни вълнения и най-вероятно Пекин стои зад тях. Друг случай е забраната на двама кандидати да участват в изборите. Единият от тях заяви, че в продължение на месец е преследван от черна кола. Когато потърсил отговорност от мъжете в колата и записал случилото се с камерата на телефона си, мъжете в колата заявяват, че са пратени от Дядо, което е уличен жаргон за Китайската комунистическа партия. Явно някои хора следят какво се случва в "Местното движение" и определени негови представители. Това ясно показва отношението на Пекин към случващото се в Хонконг.
