Радиотеатърът предлага на своите слушатели в двете последователни недели – втори и девети октомври, от шестнадесет часа студиен запис на един от шедьоврите на Народния театър. Премиерата е била на 8 юни 1956 година. Постановката е на Стефан Сърчаджиев, преводът на Димитър Шишманов. Авторът, на когото се приписва, че е казал: „По-скоро ще загубя последния си приятел, отколкото последната си шега”, днес едва прозира в интернет зад един атлет, негов съименник, чиято драма, вероятно и след 400 години ще продължава да затуля скромните заслуги на ренесансовия драматург, актьор, поет, а според някои изследователи и приятел на Шекспир, макар че единствения му коментар, с който разполагат биографите, гласи: „Не му достига талант и доколкото си спомням в една от пиесите му („Зимна приказка”) става някакво корабокрушение в Бохемия, където няма море.” Вероятно тази фраза, произнесена преди кончината на барда, кара други да твърдят, че вторият по значимост не само за английския театър драматург е най-ревностен критик на първия. Но за „Великото фолио”, първата официално издадена книга с пиесите на Шекспир след смъртта му, той пише поема, изпълнена с патос и искрена възхита: „Ликувай, Британийо! Ти можеш да се гордееш с този, на когото всички театри в Европа са длъжни да му отдават чест. Той принадлежи не само на своя век, но на всички времена. Сладостен лебед на Ейвън! Колко хубаво би било да те видим отново в наши води и да гледаме тъй харесалите на нашата Елизабет и на нашия Джеймс твои набези по бреговете на Темза! Но остани си там; аз виждам как възлизаш на небосвода и изгрява ново съзвездие! Свети ни, звезда на поетите…“. Освен че е най-знаменитото му поетическо произведение и свързва завинаги името му с името на великия бард, поемата го набърква и в спора драматург ли е роденият в Стратфорд на Ейвън Уилям Шекспир, или е само един полуграмотен бакалин, а някой друг, скрил се зад това име, е автор на драмите, комедиите и изящните сонети. И въпреки цялата прелюбопитна обвързаност с Шекспир, Бен Джонсън не отразява, а блести вече 4 века със своя собствена светлина. Създател е на така наречената в Англия „Комедия на хуморите”, където всеки актьор въплъщава определен нрав или порок. Най-известни са комедиите му „Всеки със своите слабости”, „Мълчаливата жена”, „Алхимикът”, „Волпоне”. Например във „Волпоне”, определяна като една от най-големите сатирични комедии в световната драматургия, героите носят имената на животни: лисица, зъл гарван, комар, малко гарванче и други, които, справедливо или не, се приема, че са носители на класически нрави и пороци, сред които най-устойчив е алчността. Тук вечната тема за сребролюбието е изведена до пароксизъм. Една истерична отдаденост на звонка, която освен че наказва и изпепелява. Тази безумна страст лъха и струи от всеки звук и всяка дума в изпълнението на Владимир Трандафилов и Константин Кисимов. Партнират им Рачко Ябанджиев, Георги Попов, Иван Обретенов, Георги Раданов, Петко Карлуковски, Борис Сарафов, Иван Попов, Софка Атанасова, Николина Лекова.
Пази ме от тиранина, но най-вече от ласкателя.
Амбицията прави робите по-верни от нуждата.
Няма по-голям ад от това да бъдеш затворник на страха.
Нещастието никога не сломява този, когото не е излъгало щастието.
Страхът да се постъпи позорно – мъжество.
Излишната смелост – също порок, както и излишния страх.
Похвалите, подобно на златото и диамантите, имат цена само тогава, когато те са редки.
Честта е добра брошка, която човек трябва да носи на шапката си по всяко времето.
Добрите хора подобно на звездите, са светила на века, в който живеят, озарявайки своето време.
Този, който се учи единствено от себе си, има глупак за учител.
Късметът пази глупаците.
Бъбривост – болест на възрастта.
Паметта, от всички сили на ума, е най-деликатна и чуплива.
Езикът представя най-добре един човек – говори, за да те видя!.
Да говориш и да говориш добре са две различни неща. Глупакът може да говори, но казва нещо само мъдрият.
Не всеки, който може да пише стихове, е поет.
Няма гений без щипка лудост.
Наистина има болезнен късмет, който носят имената.
Любовта без уважение е мимолетна и непостоянна, уважението без любов – хладно и немощно.
Истинското щастие се състои не в множеството приятели, а в достойнството и свободата на избор.
