Днес е исторически ден за България. До този момент само ние българите знаехме , че нямаме държава, а сега от днес нататък целият свят знае, че няма такава държава.
Ще ви дам три аргумента, които са необорими. Първо, този аргумент го разисквахме още през лятото , не е възможно втора българка да бъде избрана., защото самата Ирина Бокова заема втория по важност пост в Организацията на обединените нации – шеф на ЮНЕСКО, директно избрана за втори път. Няма как и първият пост да е в български ръце, ако ще не Кристалина Георгиева, а Дева Мария да изкараме там. Няма как да стане. Единственият човек, който има теоретичен шанс да бъде избрана, е именно Ирина Бокова.
Вторият аргумент – всичко това е такава подигравка със световната общественост и с дипломацията, защото представете си ако сега всяка една държава, която е излъчила някакъв кандидат, решава да го оттегли. Т. е. какво се оказва – ние сме най-големите тарикати, които ще играем с две белязани карти.
Третият ми аргумент, е, че състезанието изобщо не е приключило и че изобщо шансовете на Бокова не са приключили. Дали Ирина Бокова е била трета, пета, шеста, няма никакво значение, тя е сред фаворитите. Също така няма значение и при първите гласувания с цветни бюлетини – дори да получи едно вето, и второ вето да получи, състезанието продължава. Текущият генерален секретар е избиран след като е минал през седем пъти вето.
Според Кънчо Стойчев смяната на Ирина Бокова е началото на края на ГЕРБ:
Това е и началото на края на Бойко Борисов. Защото стана пределно ясно какъв тип политик е този човек – как се върти наляво и надясно, това е безпрецедентен ход. Такава излагация в 1300-годишната история на България няма.