Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Излязоха на български „Писма до един млад поет. Писма до една млада жена. Райнер М. Рилке – Марина Цветаева. Кореспонденция“. Почитателите на Рилке познават вече сборника „Мелодия на нещата“ в превод на Бисерка Рачева с избрани писма, статии, есета и част от дневника на поета. Настоящото издание включва писмата на Рилке до Франц Ксавер Капус и Лу Андреас Саломе, както и кореспонденцията му с Цветаева, а както се разбра, съвсем скоро се очаква да изледе и книга само с писмата му до младия поет, но в превод на Венцеслав Константинов. Засиленият интерес на издатели и преводачи към Рилке е факт, а двата превода от авторитетни преводачи със сигурност е добър знак за нашата литературна среда, която само може да се обогати по този начин. С публикуването на трите кореспонденции – две едностранни (само писма на Рилке), а другата – двустранна, се напомня и за други функционални опции на жанра „писателски писма“. С изчезването на културата на писмото, изтласкана от по-нови форми на комуникация, писмата на забележителните личности все повече ще придобиват смисъл не само на творчески и биографични документи или на самостоятелни произведения, но и на специфичен информационен архив, позволяващ заключения и наблюдения върху социалните роли, формите на общуване и техните възможности в епохи, високо ценящи и използващи интензивно комуникационния канал „писмо“. Този финал на предговора на преводачката на писмата на Рилке до един млад поет и една млада дама, както и кореспонденцията му с Марина Цветаева, ясно очертава посоките на научен интерес към писмата не само на този поет. Читателите обаче ще са привлечени по-скоро от възможността да надникнат не само в личния живот на автора, но и да се запознаят с неговите принципи за поезията, за литературата и твореца. Ето какво пише Рилке в едно от писмата си до младия поет: Няма съизмерване с времето, годината е без значение, а десет години са нищо. Да си творец, означава: да не смяташ и да не броиш; да зрееш като дърво, което не пришпорва соковете си, а с упование стои сред пролетните бури без страха, че след тях може и да не настъпи лято. Ще настъпи. Но само за търпеливите, които живеят така, все едно пред тях се простира вечността, безгрижно тиха и безбрежна. Всеки ден се уча, уча чрез болката, на която съм благодарен: Търпението е всичко!
