За актрисата от Народния театър Добринка Станкова актьорството е мистична професия, защото актьорът с всяка роля създава едно ново същество. Изгражда го от очите, косата, тялото до характера. Творецът на сцената не живее един живот, а преживява много животи. За нея театърът е мисия.
Добринка Станкова има големия късмет да се обучава във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” при четирима емблематични преподаватели: Анастас Михайлов, Методи Андонов, Нейчо Попов, Любомир Кабакчиев. И всеки от тях оставя сериозна следа в нейното изграждане като актриса. Тя и до днес се поддържа физически и психически като професионалист. Тренира аеробика или нещо друго и при всяка нова роля се обръща към книгата на Мейерхолд за театъра. За ролята й в пиесата „От ума си тегли” на Грибоедов взима уроци по оперно пеене. Преди всеки спектакъл е особено неспокойна през целия ден. Отивайки към театъра, вече живее с образа и си говори по пътя (един съученик на сина й разтревожено му казал един ден, че е видял майка му да си говори сама...). А в театъра с грима, костюма и някои нейни техники идва пълната концентрация и готовността пълноценно да се превъплъти в образа. Актрисата и до днес не обича поклоните – от една нелепа случка при поклон в детството.
Още като дете Добринка Станкова е искала да се посвети на театъра. Дори е написала писмо на Сергей Бондарчук (режисьор на филма „Война и мир”), че тя е готова да изиграе ролята на Наташа Ростова. Едно писмо, изпратено на принципа „До дядо на село”. Може би затова не успява да изиграе Наташа Ростова, но пък пресъздава толкова роли в българското кино, че и до днес я помнят от филмите „Иконостасът”, „Черните ангели”, „Вятърът на пътешествията”, „Зарево над Драва”, „Трета след Слънцето”, „Прозорецът”, „Онова нещо” и много други.
В Народния театър актрисата е поканена само година след завършването на ВИТИЗ. Справя се успешно с дебютната роля, но за младата актриса не е било никак лесно да е в обкръжението на такива актьори-колоси от онова време като Иванка Димитрова, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Славка Славова, Андрей Чапразов, Любомир Кабакчиев и т. н. И до днес актрисата си спомня как е трябвало да замести една актриса във вече готов спектакъл. Още с първата й реплика Маргарита Дупаринова прекъсва репетицията и се обръща към режисьора с думите: Енчо, (става дума за режисьора Енчо Халачев) тази няма никакъв глас!. До края на живота си Маргарита Дупаринова изпращала цветя за всяка премиера на Добринка Станкова и я поздравявала с успеха. Този случай не препъва звездната кариера на младата актриса. Безбройни са ролите на Добринка Станкова на сцената на Народния театър: Олга в „Когато гръм удари”, „Амалия във „В полите на Витоша”, Лиза в „От ума си тегли”, Офелия в „Хамлет”, Алис в „Мъртвешки танц”, Лебядкина в „Бесове”, Венчето в ”Църква за вълци”, Г-жа Хил в „Пигмалион”, Майката в „Ах, този джаз” и още, и още... Този сезон можете да я гледате в спектаклите „Пигмалион” и „Крадецът на праскови”.
Добринка Станкова описва себе си като упорита, грижовна и с чувство за отговорност. Би озаглавила филма на своя живот „Борбата”. А нейната неустоима страст е всичко онова, което е свързано с духовното. Това беше срещата с актрисата Добринка Станкова - един позитивен човек и всеотдаен творец, един светъл образ, който озари студиото на „Нощен хоризонт”.
