Тия дни все по-упорито се натрапва една идея, която доста развълнува хората най-вече с моралния си заряд. Първо по-нисши чинове, после председателката на бюджетната комисия в Народното събрание, а вчера и финансовият министър се изказаха, че било редно наследниците да подават данъчни декларации и да плащат задължения на своите починали роднини. И сега явно е въпрос само на време, за да бъде приет закон, който ще направи принудително това бляскаво хрумване.
Не знам защо, но като четях тия неща, отново се сетих за един разказ на известния в някои среди писател Елин Пелин – „На оня свят”. Когато попада в рая, героят дядо Матейко е притеснен да не срещне там поп Николай от малката черква. Имал да му дава пари, но когато попът умрял, дядото решил, че и борчът е умрял, пък сега току виж... Ангелчето го успокоява – лихварят поп е в катрана, а в рая и бирници няма. Вярно, кръчми също няма, но то не може всичките хубости на едно място. Понеже с нашенските финансисти явно няма да се срещнем в рая, дощя ми се отсега да им кажа някои неща.
