Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Когато става дума за насилие, дали е на улицата, на стадиона или пък домашно насилие, хората си представят тежко физическо или сексуално насилие, но невинаги, особено при онова скритото, което срамежливо наричаме домашно, невинаги е така, невинаги жертвата е с насинено око или счупена ръка, унижението с думи или лишаването от финансови средства също е проява на тежко насилие вкъщи, което няма никакви признаци навън. Защо точно тази нелицеприятна тема е актуалната за днес? Не толкова защото миналата седмица излезе последното проучване на Фондация „Партньори за България“ и Центъра за изследване на демокрацията, колко за това, че независимо от резултатите, тази тема е често забравяна в ежедневната суматоха от политически, икономически и други събития, които ангажират вниманието на медиите, а и на всички нас, всички ние, които заети със собствените си проблеми, някакси не чуваме скандалите в съседния апартамент и пропускаме да видим измъчена позната жена или дете с белези от бой по лицето. Ето затова – малко сухи данни от проучването на двете неправителствени организации – над 80 % от извършителите на домашно и основано на пола насилие са били някога жертва, делът на мъжете-жертви вече доста съществен, а методите на насилие в голямата си част вече са станали доста по-финни и не оставят следи по лицата на жертвите. Данните предоставят и доста информация за последиците – за здравето на жертвите – тежки, както физически, така и психически, за икономическите последици – че измъкналите се от насилие хора губят домове, пари, работа, дори и близки хора и помощ… дори не са редки случаите на инвалидизация, сред пострадалите от домашното насилие. Успокояващото за нас, които гледаме с известно безразличие на подобни теми е, че все повече от жените и дори мъжете – имат желание да се отърват от насилника и вече много често се обръщат за съдействие от институциите, и от неправителствените организации. Тревожното е, че все повече деца и възрастни хора стават жертви, а те са особено безсилни. Все пак е разработен модел за подкрепа на жертвите на насилие, който включва полезна информация и препоръки както за пострадалите, така и за професионалистите от тази сфера – социални работници, полицаи, магистрати… Проблемът е, че всички институции и неправителствени организации могат да помогнат при вече случило се домашно насилие, а не преди то да се случи… Липсата на превенция и на съответно училищно образоване, както и юридическата неграмотност на повечето хора правят предварителните усилия напразни…
