Сборникът засяга темата за безпокойството и несигурността на посттоталитарното съвремие, за множеството неизлекувани травми на комунизма и за болестите на прехода към демократично общество.
Лекът не може да стане чрез забрава, защото да забравиш, означава да не разбереш, но лечението не е и в отмъщението, убеден е Восганян:
Ако пролееш чужда кръв, за да излекуваш собствената си - това е илюзия. Няма аритметика на кръвта. Не можеш да излекуваш една рана, като отвориш друга. За да се излекуваш, трябва да отвориш раната. Книгата е начин да погледнем на раните, преди да сме ги излекували.
Решението е в прошката, но за да простиш, трябва да знаеш какво точно прощаваш, т.е. прошката е диалог, а не монолог, ние в комунистическите държави не сме достигнали този етап.
Не вярвам в социалните революции, никога една социална революция не е довела до демокрация, признава Восганян:
Винаги след социалните революции е идвала диктатура. Хората не са се научили как да променят нещата от ден за ден, без да използват сила. Социалните революции постоянно са съпътствани от злоупотреби.
Има различни начини да бъдеш сам. Робинзон Крузо в днешния град може да бъде много по-самотен от Робинзон Крузо на Даниел Дефо, казва още Варужан Восганян, който изследва детайлно темата за самотата.
Варужан Восганян е и политик, има номинация за еврокомисар и за Нобелова награда за литература, бивш министър на икономиката на Румъния, а в момента - сенатор.
Познат е на българския читател с дебютния си роман „Прошепната книга“ - едно от знаковите произведения на съвременната румънска литература, разтърсващ разказ за изгнаническата участ на арменския народ, но и за добитата мъдрост, за съхранената жизненост и устойчивост, превърнали се в основа за оцеляването.
Цялото интервю с Варужан Восганян можете да чуете от звуковия файл.
