Интервю на Миглена Иванова с венецуелския политолог Иво Ернандес
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Римскиятпапа Франциск предложи да бъде посредник в преговорите между правителството и опозицията във Венецуела. Това стана по време на изненадващото посещение на венецуелския президент Николас Мадуро във Ватикана тази седмица. Преговорите трябва да започнат на 30 октомври на остров Маргарита. До тази ситуация се стигна, след като Националният избирателен съвет отложи за неопределен срок втория етап от подготовката за референдум за предсрочно прекратяване на пълномощията на президента Николас Мадуро заради изключително тежката икономическа ситуация.
Страната бе залята от вълна от недоволство. Парламентът, в който след изборите през 2015 година за първи път от 17 години насам опозицията има мнозинство, обсъди възможностите за отстраняването на Мадуро. Самият президент определи действията на парламента като опит за преврат. Тази сряда бе белязана с мащабен протест, организиран от опозицията. Веднага след това Мадуро обяви, че минималната работна заплата в страната ще бъде увеличена с 40% и ще стане 138 долара. Така, както подчерта президентът, само за година заплатата в страната бележи ръст от 454%.
Венецуелският преподавател по политически науки от Мюнстерския университет в Германия Иво Ернандес коментира в предаването "Събота 150" тезата, че страната е жертва на т.нар. "ресурсно проклятие":
От икономическа гледна точка би могло да се каже, че е така. Венецуела е петролна държава. Единственото, което правеше през последните 18 години, беше да повишава зависимостта си от петрола. Това неминуемо доведе и до политически последици и дестабилизира системата. Държавата управлява всички нефтени ресурси и затова на практика тя е тази, която финансира обществото. Управляващите, които се определят като социалисти, на практика унищожиха всякакво друго производство и венецуелският народ днес се изхранва с това, което държавата внася. Това, естествено, води липсата на определени продукти - и което е най-лошото – преди всичко на храна и лекарства. До тази ситуация се стигна, след като цените на петрола паднаха и намаляха приходите на държавата.
На въпрос защо след като ситуацията във Венецуела е толкова тежка, няма силна мигрантска вълна оттам, Иво Ернандес отговори така:
Венецуела винаги е била страна, приемаща мигранти, а не източник на емиграция. От 19-и век до днес Венецуела е приела няколко емигрантски вълни от Европа, Азия и други кътчета на света. Но след като страната изпадна в тази тежка ситуация, доста хора започнаха да емигрират, при това млади и образовани хора. Бедните нямат средства за това. Според някои експерти страната вече са напуснали 2 милиона души. В същото време постепенно възможностите за емиграция от страната се ограничават. Освен това вече са много малко авиокомпаниите, които поддържат полети до Венецуела.
Венецуела е страна, която разполага с много природни ресурси – нефт, газ, уран, злато. Но в същото време изживява тежка икономическа криза. Започват да се забелязват неща, които по-рано никога не можеха да се видят – хора, ровещи за храна по кофите или умиращи заради липсата на лекарства, разказа още Иво Ернандес:
Опозицията иска промяна на икономическата ситуация в страната. Хората протестират, защото искат храна и изход от тежкото положение. Икономическата ситуация ще наложи промени, тъй като не търпи повече протакане. На сегашното управление ще му бъде много трудно да остане на власт, ако не се промени икономическото положение.
Още за ситуацията във Венецуела чуйте в звуковия файл.
От икономическа гледна точка би могло да се каже, че е така. Венецуела е петролна държава. Единственото, което правеше през последните 18 години, беше да повишава зависимостта си от петрола. Това неминуемо доведе и до политически последици и дестабилизира системата. Държавата управлява всички нефтени ресурси и затова на практика тя е тази, която финансира обществото. Управляващите, които се определят като социалисти, на практика унищожиха всякакво друго производство и венецуелският народ днес се изхранва с това, което държавата внася. Това, естествено, води липсата на определени продукти - и което е най-лошото – преди всичко на храна и лекарства. До тази ситуация се стигна, след като цените на петрола паднаха и намаляха приходите на държавата. 
